Кой не познава следната ситуация при преходи с деца? Искаме да направим семеен излет в планината, плануваме дълго къде да отидем, какво да вземем. В главите ни витаят надежди, как ще си починем и отърсим от стреса, как ще отделим време за най-близките. Пет минути обаче, след като сме поели по пътеката, вече чуваме някои от следните изрази „уморих се вече да вървя.“, „има ли още“, „кога ще стигнем“, „не мога повече, искам почивка“, „хайде да ме носиш“, „много е скучно“, … Тогава най-късно разбираме, че перфектният план е само в главите ни. Реалността изглежда различно. И май е по-добре да си седим в къщи или в парка, отколкото да се ядосваме с децата и през почивните дни.
Съвсем обаче не е нужно да попадаме в такива ситуации при преходи с деца ако знаем, как да ги мотивираме да се забавляват. Вече съм писал за разковничето в такива случаи, което се отнася най-вече за деца между 3 и 8г. А то е, че ако ние, възрастните, отиваме на преход, то децата отиват да играят. Ако се постараем да превърнем прехода в игра за тях, ще се учудим, колко много вървят малките и колко леко се получава един излет.
В следващите редове споделям игрите, които ние играем, когато сме на преход с децата. Ако една игра не помага, просто опитайте с друга. Разбира се, колкото повече са децата, толкова по-лесно става.
Криеница – всеки знае тази играта. Основното правило тук е, криеницата да става покрай пътеката. Един от участниците в разходката избързва напред, а останалите го търсят. После ролите се сменят.
Скриване на „съкровище“ – това е модификация на криеница. Вместо обаче някой да се крие, може да се скрие предмет напред по пътеката (сладки неща,
Гоненица – и това е познато на всеки. И тук се придържаме по пътеката и се гоним. При по малки деца влизаме и в роли. Например аз се превръщам в полицай и пускам сирената (вия :-)), гонейки малките престъпници. Бил съм мечка, вълк, робот и какво ли още не.
Търсене на маркировка – когато вървим по маркирана пътека, често оставям децата напред да ни водят, търсейки следващата маркировка. Играта може да се използва за разяснение, за какво служи маркировката и какви видове маркировка има (напр. зимна, лятна-цветна, каменни пирамидки, точки и т.н.).
Търсене на бръмбари/цветя/друго по и покрай пътеката – ако няма маркировка, може да се търсят други неща по пътеката. Не се напредва бързо с тази игра, но се върви в правилната посока. Освен това може да разказваме на децата факти за намерените неща.
Ролеви игри – най-често „назначаваме“ едно от децата да ни бъде водач и да отговаря за намиране на правилния път. Когато децата са по-големи, може да се учат да работят с карта (хартиена или дигитална). Ролите се сменят, когато има повече деца. Друга роля, която децата харесват е да са фотограф на групата. Дава им се един телефон или фотоапарат и те трябва да снимат разходката. Може да получат задача да снимат също определени мотиви.
Папагал – една от любимите ни игри. Тя често приключва с правене на глупости, но пък е страшно забавна. Един от участниците върви напред и прави/казва нещо, което другите трябва да повторят като папагал – например бяга и прави скок, въври смешно, дупи се и т.н. После ролите се сменят и някой друг показва, какво да правят останалите.
Виждам, виждаме нещо… – това е игра и за най-малките. По време на разходката един от участниците в играта набелязва нещо пред себе си, видимо за всички и казва „виждам нещо с цвят син (например)“. Останалите участници се опитват да отгатнат набелязания предмет. Всички участници се редуват.
Римуване – играта е за деца от 4-5 години на горе. Някой казва една дума, а останалите се опитват да измислят дума, която се римува.
Думи започващи с определена буква – друга игра с думи. Избираме една буква и децата казват думи, започващи с тази буква. Може да се добавят допълнителни критерии (за по-големи) напр. само животни, без имена и т.н.
Верига от думи – подобна на предната игра. Разликата е, че всяка дума трябва да започне с последната буква от предходната дума. Подходяща е за 4-7 годишни деца, когато те се учат да познават звуците и буквите
Познай думата – отново игра с думи. някой си измисля дума, а останалите трябва да я познават като задават въпроси, на които да се отговаря само с ДА или НЕ. Отново може да се добавят критерии за думите, напр. да е предмет, да го има в планината и т.н.
Познаване на професии – друга игра за отгатване. Някой си намисля професия и се опитва да я обясни на останалите участници, без да я споменава. След отгатване, друг участник измисля нова професия.
Разказване на приказки – тук влизаме в роля на разказвачи на приказки (легенди или истории за мястото, което посещаваме). Може и децата да разкажат любима приказка.
Песни – също много забавна и занимателна игра. За разлика от повечето места, в планината може да се пее на воля. Избира ме си любима песен и пеем. Може да се ползва и телефон за озвучаване (но без да се гледат клипчета 🙂
Познаване на песни – при тази игра трябва да има някой, който умее да свири с уста. Той засвирва мелодията на някоя песен, а останалите се опитват да познаят песента. Разбира се, свирят се познати за децата песни. Често се получават доста комични ситуации.
Ако сте решили да правите преходи с деца, но изпаднете в ситуация, че нямат желание да вървят, изпробвайте, някои от горните игри. С тяхна помощ сме имали незабравими мигове, дори и в дни, когато нещата са изглеждали трагични и провалът от липса на мотивация е бил почти сигурен. Разбира се, в списъка по горе, не съм споменал други мотивационни тактики за вървене от рода „ще има сладолед, като се върнем“, „ще си направим пуканки и ще изгледаме един филм“, които също влизат в арсенала ни. Тях обаче не считам за игра и на тях ще обърна внимание в отделен пост :-).
Ще се радваме да споделете ваши игри, които играете с по време на преходи с деца, за да ги мотивирате да вървят с вас. Или вашия опит при ползване на някоя от горе изброените игри.
