Най-интересното от етапа:

Нямах търпение да започнем това приключение и още рано събудих групата да се стяга. Имахме чудесна закуска в хотела и след като нагласихме и последните неща от багажа тръгнахме към паркинга, където оставихме колата за една седмица. Имаше доста други коли с багажници за колела, което потвърди добрия избор за старт. От тук до река Залцах бяха само 200-300м. Натоварихме дисагите, проверихме инвентара и тръгнахме. След 6 дни трябваше да се върнем отново тук. Заслужава си да спомена, че Соня тръгна със счупен малък пръст на крака и в първите дни можеше да кара само с джапанки. Но тя, напълно очаквано, стоически издържа на болката и неудобството, които накрая като че ли се отказаха да я тормозят :-).

Първият етап още си беше доста натоварен. Не само от към километри и профил, а най-вече заради многобройните забележителности и почивки, които бях набелязал. Щеше да бъде чудо, ако успеем да видим всички, но пък имахме възможност да избираме според това, как върви деня. Бяхме изминали едва няколко километра и стигнахме място, което ни принуди да спрем (и дори да направим задръстване на моста) – вливането на реката идваща от Königsee в Salzach. Особено впечатлителен беше тюркоазения цвят на водата. След вливането в Salzach двата цвята като че ли не искаха да се смесват и течаха паралелно един до друг. Гледката към Вацман, в чието подножие се намира Königsee също беше страшно красива.

След малко снимки и намръщени колоездачи, че им пречим да преминат по моста тръгнахме в посока първата ни почивка. Вярно – не беше много далеч от началото на маршрута, но как да изтървем къпане в алпийско езеро (предназначено е за къпане и релакс). Опряхме колелетата на едно дърво, скочихме в банските и се цъмбурнахме в хладната, но поносима за къпане вода. Скачахме от една платформа, плувахме до другия бряг с децата, похапнахме и поиграхме на катерушките. Ние все пак имахме още доста километри пред нас (и доста изкачване) и след около 1.5 часа почивка продължихме напред.

Пропуснахме в съседство намиращия се водопад при град Голинген. Следваха две по-продължителни изкачвания, последното от които приключи при един тунел. В него бе забранено да се влиза с велосипеди и трябваше да се качим над тунела по наклон от 15-17%. Заслужаваше се, понеже на билото се оказа входа за каньон Salzachklamm или Salzachöfen (Казаните на Залцах). Достъпът е платен, но цената си заслужваше видяното. Отне ни общо около 1 час. Трябва да отбележа, на места стените на каньона са само на 1-2 метра една от друга. Твърди се, че на тези места дълбочината достига 80м… Известно време отделихме да гледаме една група, която с тролей с дължина 900м прелиташе над реката през каньона. Жалко, че не знаехме за тази възможност, която изисква предварителна резервация.

Следваше доста стръмно спускане (както след всяко стръмно изкачване). Карахме покрай жп линията в посока Верфен, а от лявата ни страна пред нас се издигаше огромна скална стена. След няколко завоя пред нас на един хълм изникна замък-крепост. Беше като от приказките с високите си защитни стени, с кулите за наблюдение. Отбихме се към входа, но след кратко обсъждане решихме да го пропуснем, за да не стане прекалено късно. Определено обаче би било интересно да се разгледа и научи за историята му.

Не минахме и още 1-2км когато видяхме табели за най-дълбоката ледена пещера в света. Беше неделя следобед и нямаше кой да питаме. За късмет двама колоездачи ни поясниха, че сме изтървали последната група за деня, а и освен това посещението на Eisriesenwelt отнема около 3 часа. Е-е, човек не може да има всичко на този свят (за един ден!).

Оставаха няколко километра до първата ни цел – градчето Bischofshofen, където пристигнахме към 18:30ч. Беше богат на преживявания ден. Оставаше да се заредим с енергия и да разгледаме градчето преди лягане.