В последно време цялото ни семейство се “зарибихме” по велоразходките по пресечен терен и като че ли всяка свободна минута се чудим накъде да отпрашим с колелетата . Даже и след работно, докато денят е още дълъг, въртим разни кръгчета из парковете и по улиците. Затова пък малко занемарихме пешеходните преходи, които дълго време бяха неотменно най-предпочитани.

Откакто открих МТБ Справочник не ни липсват идеи с проверени маршрути, включващи освен подробна информация за трасето и отделните му отчастъци, така също насоки за физическото натоварване и GPS следа. От там пак намерих идея за маршрут с колело по Трънското ждрело.

На излизане от село Банкя и навлизане по поречието на река Ябланица (гранична зона със Сърбия)

Посещавали сме не веднъж както ждрелото на река Ерма край Трън така и Ябланишкото ждрело край село Банкя. Сега можехме да свържем двете ждрела с велоразходка. Ако човек не е бил в района (или пак му се идва) това е прекрасна възможност да съчетае каране на колело и разглеждане на едно от ждрелата. Ние, за съжаление, трябваше да се прибираме по-рано обратно в София и направихме само разходка с колело по Трънското ждрело.

Цялата обиколка с колела е почти 15 км и положителна денивелация – 360 м. За да спестим на децата продължителното изкачване от Трън до разклона за село Банкя, направих леки модификации на оригиналния маршрут. Началото на разходката започна за всички на разклона за село Банкя. Там на едно уширение оставихме колите, нагласихме каските и тръгнахме надолу към селото. Имахме 3.5 км непрекъснато спускане, което беше добър старт за всички.

В самото село пътят завива на ляво и асфалта преминава в черен път. Пресякохме едно дървено мостче и продължихме по пътя. От тук в следващите 2 км се движихме по река Ябланица, която е граничната линия със Сърбия. Край пътя още си личат стълбовете и остатъци от гранична мрежа в миналото. Пътят е сравнително равен и лесен за каране дори и от деца. Само на места се налагаше да побутваме къси отчастъци, не по-дълги от 50 м.

Карането става по приятна сенчеста пътека. На децата не им трябваше подканване, прости си караха напред. Хубавото е, че няма объркващи пътеки и пресечки, така че ще е малко чудо, ако човек тук се заблуди 🙂

На места спирахме да се изчакваме и да похапнем дренки. Вече бяха узрели и понапълнихме джобовете и за изпът. Колкото повече наближавахме ждрелото на Ерма, толкова повече хора срещахме, дошли на съботна разходка. Минахме покрай село Богойна, където едва не се отбихме да похапнем пъстърва :-). Продължихме към ждрелото преминавайки два тунела, прокопани от германци по време на втората световна война.

Един от прокопаните през Втората световна война тунели

След първия тунел се открива и прекрасна гледка към Трънското ждрело и връх Църквището. След втория, по-дълъг тунел, черният път отново излиза на асфалт. От там децата и жените поеха в посока Трън, където щяхме да се чакаме на центъра. В същото време, ние се разбързахме (доколкото можем) да стигнем през Трън до колите. Така децата избягват над 3 км постоянно изкачване по основен път с трафик.

Определено се получи много добра разходка с колело по Трънското ждрело. Маршрута го има и в леко удължен и малко по-труден вариант. Та това определено е причина догодина пак да се върнем в района.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си