Това е първият пост в блога ми, в който споделям приключение без участието на децата. В бъдеще ще добавя още куп интересни истории подходящи за 18+ или по-опитни, издържливи и авантюристични любители на природата и предизвикателствата.
Тук става въпрос за четиридневен велопреход из Източни Родопи, част от Трансродопски маршрут, в последните, много слънчеви дни на октовмри. Заедно със Симо и Цецо изминахме общо 180 км , следвайки основно Трансродопски маршрут, като на места правехме собствени интерпретации и импровизации :-).
Ден 1: Пчелари – бивак край село Падало (32км, +820м, -514м)
Денят бе кратък, понеже включваше и предвижване от София до с. Пчелари, което избрахме за начална (и крайна) точка на нашето велопътешествие из Източни Родопи. Маршрутът за деня преминаваше през язовирната стена на Студен кладенец, с. Поточница, с. Морянци и край с. Сбор. Поради напредване на времето трябваше да търсим място за нощуване край с. Падало. Единствения човек, който срещнахме от с. Морянци нататък се оказа ловджия и познаваше района добре. Упъти ни към чешма с беседка в страни от пътя (тях ги няма дори на картата), където прекархме нощта.
През първия ден успяхме да разгледаме крепостта Ефраим (Асара), от която се отриваше чудна гледка към язовирната стена на Студен кладенец както и към Дявослкото дере (Шейтан дере). Посветихме време и на чудните образувания, т. нар. абразивни кладенци на Шейтан дере. Край село Сбор имахме късмета да се доближим до диви коне от породата тарпани. За вечеря опитахме да приготвим пържоли на каменна плоча, но в крайна сметка ги опекохме на самоделни шишчета.
Ден 2: бивак край село Падало – Ивайловград (61км, +1188м, -1609м)
Бе неделя рано сутрин бяхме прокудени от ловна дружинка, която смяташе да ловува в района. Така или иначе тръгвахме. Днес по план трябваше да изминем два дни от Трансродопския маршрут за един. Срещу нас бе и смяната на лятното време, с което светлата част на деня се скъси с един час. Маршрутът за деня бе през с. Белополци – Старинско – Конници – Розино – Гугутка – Ленско- Пелевун – Ивайловград. На места се отклонявахме от официалния Трансродопски маршрут с цел да скъсим дистанция или да избегнем изкачвания. Както се вижда и от статистиката, маршрута си бе доста за късия есенен ден, но предложи голямо разнообразие. Карахме през прекрасни нашарени дъбови гори, през насадени полета, имахме продължителни спускания по асфалтов и полски път. Спряхме в село Гугутка да починем и да разгледаме каменните къщи. Отбихме се и до крепост Лютица, от където се насладихме на страхотна 360 градусова панорама. За финал направихме спускане на челници от Лютица към Ивайловград, като на река Армира ни спря гранична полиция за проверка.
За съжаление не остана време да посетим меандрите на Бяла река и крепост Бялград построена от цар Калоян, както и вила Армира в Ивайловград.
Ден 3: Ивайловград – Бориславци (51км, +1244м, -1285м)
Ден трети започна с доста болки в задните части. Преди тръгване минахме през аптека в Ивайловград, както и през Еконт, за да изпратим бивачната си екипировка и олекнем с около 10км общо. Първоначално започнахме с продължително асфалтово изкачване до с. Хухла, след което се спуснахме към язовирната стена на язовир Ивайловград. Следваше изкачване до с. Ламбух, където се отбихме да видим тяхната прекрасна каменна църква. Продължихме с изкачване покрай граничната бразда в посока връх Яйладжик. По път спряхме да разгледаме бившата гранична застава “Георги Стоименов”, където хапнахме за обяд. От Ламбух до село Дъбовец не срещнахме ни човек, ни животно. След връх Яйладжик спускахме дълго време до язовир Ивайловград в близост до с. Малки Воден. Изненадващо и за самите нас, пристигнахме в крайната си точка за дена – с. Бориславци още по светло. Там останхме да нощуваме при любезните домакини на Тракийската къща.
Ден 4: Бориславци – Пчелари (36км, +802м, -670м)
Последният ден предвещаваше да бъде също така прекрасен, както и предишните три. Маршрутът следваше основно поречието на река Арда, която смея да твърдя е една от най-живописните реки у нас. Преди да изминем 12те киломентра до село Маджарово спирахме да гледаме меандрите на река Арда, да търсим (за съжаление неуспешно) Хладната пещера, да се любуваме на кръженето на лешояди над скалите на Кован кая. Местността е богата както на природни творения, така и на исторически находки. След Маджарово продължихме от ляво на река Арда, карайки плътно до нея. Не устояхме на изкушението и поплувахме. Спряхме в последствие и на Железния мост над Арда край Орешари, както и до Тракийските скални ниши. За другия път оставихме да посетим по-подробно района на Орешари – Поп Мартиновата дупка, скалната арка, както и някои пещери в района. Затворихме обиколката на маршрута ни с едно продължително изкаване до село Пчелари.
В заключение
Трудно е да се опише един такъв преход с думи и снимки. Изживяването е много специално. Неминуемо ще се върнем скоро пак да скитаме с колела или пеш из района. Заедно със Симо и Цецо изкарахме четири дни, изпълнени със смях, километри и денивелиции, пъхтене и потене, както и със спомени, които се създават само, когато човек е на път.
