Макар и началото на ноември, температурите и времето все още бяха за късно лято. Такъв подарък, нямаше как да изпусна и още в четвъртък кроях планове за високопланински преход – търсех нещо за изчанчване – с доста километри, денивелация, камънак и да не е далеч от София. На Мальовица бях ходил и лятно и зимно, но района около върха ми бе непознат. Само бях чел истории за Зли зъби и пр. Поогледах картата и вече имах някаква идея – преход по Мальовишкия дял на Рила през върховете Орловец, Ловница, Купените, та докъде стигна. Следваше кратка консултация с хора, минавали маршрута, дали може да се направи през късия късно-есенен ден. Не получих еднозначен отговор, но получих еднозначно желание да се пробвам. В последния момент към мен се присъедини и Симо, с когото съвсем наскоро завършихме един епичен четиридневен велопреход в Източни Родопи. Още в петък след работа се отправихме към ЦПШ Мальовица, от където за няма и 50 мин. се добрахме на челници за вечеря в известната хижа. Освен нас имаше още няколко души, които обсъждаха плановете си за утрешния ден. Хапнахме вкусна супа и скара и легнахме по-рано, за да сме свежи за изпитанието на следващия ден.
Етап 1: хижа Мальовица – втора тераса
Сутринта бе ясна и безветренна. Около 7:00 първите слънчеви лъчи вече галеха високите части на Мальовишкия дял. След няма и 30 мин. поехме със Симо към втора тераса. Следва се по дерето на Голяма Мальовица. Ние се любувахме на от двете ни страни извисяващите се била. Пред нас вървеше група, която имаше за цел да качва връх Мальовица по страховитата северна стена. За около 45 мин. лека разходка стигнахме втора тераса.
Етап 2: втора тераса – връх Орловец
От тук поехме в ляво. Следвахме табелката и синята маркировка за заслон Орловец (БАК). Пътеката се качваше по серпетени и камъни стръмно нагоре. Малко по-нагоре се откри и прекрасна гледка към връх Мальовица и страничното му било. На няколко места се показаха любопитни диви кози, чудейки се най-вероятно, какво правим ние по тоз камънак. На заслон БАК поспряхме малко да отдъхнем и да се полюбуваме на заобикалящата ни панорама. Ясно си личеше връх Камилата с характерния образ на животното изписан от камъни. От тук следваше още по-стръмно изкачване без маркировка по улея между върховете Орловец и Злия зъб, следвайки gps-следата, която предвидливо бях качил на гармина. За пътека не може да се говори, но на места все пак се различаваха дирите на преминали преди нас хора. Излизайки на билото се откри страховита гледка на юг – рида към връх Двуглав и безкрайния, почти отвесен Син улей слизащ около 1200 м по-ниско в Рилската река. Още 200-300 м. в дясно по стръмна пътечка и достигнахме връх Орловец (2686м). Спряхме да отдъхнем и да се насладим на прекрасна 360 градусова панорама.
До тук ни отне 2:30 от хижата и все още деня бе пред нас. Снимах с удоволствие Рилските красоти и малко съжалявах, че не си взех Канон-а за още по-хубави снимки с приближение. А имаше защо – при това ясно време вуждахме пред нас на юг цялото било на Пирин планина, на север и североизток Витоша, Верила, Плана, Средна гора и Стара планина, като различавахме без проблем връх Ботев; на запад видимостта достигаше далеч зад грницата ни с Македония.
Етап 3: връх Орловец – връх Ловница
След като починахме със Симо, грабнахме раниците и заслизахме. Слизането към заслон БАК, според мен, е дори по-критично от каването. Става по-бавно от качването, понеже внимавахме много да не се подхлъзнем по улея докато стигнем разклона за връх Ловница. Слиза се около 130 м денивелация от връх Орловец преди да се хване пътечка към следващата ни цел. А тя е ясна – отсрещния връх Ловница, минавайки от север на страховития връх Злия зъб. Каването до самия връх отне не повече от 15-20 мин, макар да изглеждаше стръмно и продължително. На Ловница (2695м) бяхме към 11:15 или 3:30 мин след тръгването ни. Отново останахме да позяпаме страховития Бял улей водещ на юг, както и отвесните стени на Злия зъб. На изток се виждаха следващите ни цели – Купените. И тук поснимах на воля. Подкрепихме с нещо сладичко преди да тръгнем.
Етап 4: връх Ловница – Купените (Голям, Среден и Малък Купен)
Слизането от връх Ловница в посока Купените също е едно от местата, които изискват доста внимание. Ние имахме късмет да е сухо, но при влага слизането по камъните и стръмните тревисти места си е направо опасно. И тук се слизат около 120-130 м по-ниско преди да се поеме отново нагоре към трите съседни връха. Това слизане ми се стори доста продължителни, като на места сверявахме пътеката с gps-следата, за да няма изненади. Улеите на серер от нас бяха вертикални, а на юг завидно стръмни. Отново ни отне около час да се предвижим от Ловница до Купените. Ние подсяхоме първите два и се качихме само на Малък Купен. Между върховете се виждаше долу в ниското Страшното езеро и едноимения заслон. Няколко души почиваха на слънце край езерото.
Етап 5 Купените – Страшното езеро – Йончево езеро – ЦПШ Мальовица
Слизането от Малък Купен през Страшното езеро, Йончево езеро до ЦПШ Мальовица бе последния етап от прехода днес. Това са почти 8км слизане, които ни свалят почти 1000 м. по-ниско. До Страшното езеро се слиза през улей в дясно на последния Купен преди качване по рида към Попова капа. Слизането е само по камъни, като езерото през цялото време е пред погледа ни. На езерото починахме малко. Имахме няколко варианта от тук нататък – през Йончево езеро, през х. Мальовица или през Свинското езеро. Избрахме първия вариант.
Слизането към Йончево езеро ми се видя доста продължиетлно – може би заради умората. Има едно местенце, което трябва да се премине с повишено внимание, иначе пътеката е дори приятна. Самото Йончево езеро дълго време бива скрито от клека, преди да изкочи пред очите ни. След него следваше безкрайното слизане към ЦПШ. Наложи се да изкараме тежката артилерия за мотивация, озвучавайки района с Iron Maden. След 7:40 мин. от тръгването ни бяхме при колата, силно надъхани да намерим някоя кръчма с вкусотии. И да, намерихме я в Бели Искър – Sweet & Salty.
Като цяло това бе един от най-хубавите и красиви преходи, които съм правил в последните години. Имахме късмет с ясното и сухо време. Тази част на Рила определено се изстреля много нагоре в класицията ми за любими места в България. Надявам се идното лято да дойдем и с децата до Страшното езеро, да видят и те тази исполини на Рила. А защо не и да се направи зимен траверс (разбира се без деца).
