Съвсем наскоро въведох Соня в ски туринга с приятна и лека разходка до Черни връх. Децата бяха с баба си, ние си ходихме само двамата, времето бе чудесно и както се очакваше – това и хареса. Решихме скоро пак да повторим пантенето, макар и този път да трябва да включим и децата в събитието. Те отдавна ме питат кога ще могат вече да “пантят“, та реших да направим опит за семеен ски туринг. Задаваше се отново хубаво, слънчево, зимно време и предложим да направим опит да се качим със ските до хижа Рилски езера от лифта. По пътя, по пътя, та докъдето стигнем.

семеен ски туринг
Групата крачи напред и нагоре, багажа е сигурно прикрепен към шейната.

Разходката до хижа Рилски езера

Натоварихме се в събота сутрин на колата с пълен багажник с екипировка и се отправихме към изходната позиция. Отново разчитахме на екипировка под наем за Соня. За децата имах един сет адаптери за автоматите, както и колани. Към 11ч. вече се бяхме екипирали и тръгнахме от долна станция на лифта на горе. Първо Ема се качи на ските, настроих и адаптерите и пое. Отначало се опитваше да вдига и ската при ходене, но бързо свикна с преплъзването на краката. Кристиян подтичваше около нас и за първите 10 мин попита над 100 пъти “кога ще пантя и аз?”.

Вървяхме си четиримата без да бързаме. Нямахме да гоним нито лифт, нито постижения, нито време за връщане. Искахме просто да се разходим и насладим на прекрасния ден. Нямаше много хора и по пистите, така че имахме усещането, че сме на някое диво местенце. Говорихме си за какви ли не неща необезпокоявани от никой. Може би това остава най-ценното от един семеен ски туринг – разговорите между нас (не че се спираме да го правим иначе, но навън сред снега е някак си друго. Може да се зачекнат “дълбоки теми”.)

След около 40-50 мин. Ема се поумори и сдаде адаптерите и коланите на Кристиян. За него това бе изобщо първо пантене в почти шест годишния му живот (наскоро ми каза сърдейки се, че вече е почти на шест и още не е пантил :-). Започна да крачи ентусиазиран напред, но скоро взе да забавя темпото. Продължихме напред потънали в разговори за живота. На две места спирахме за кратка почивка и подсилване.

След последния завой преди хижата и Кристиян свали ските и продължи с Ема пеша напред. Бе доволен от пантенето, но е доста поуморен. Ние със Соня продължихме да крачим нагоре със ските, докато Ема и Кристиян си играеха около нас. Тук вече трябваше да внимаваме малко повече, понеже се движихме по пътя, който същевременно е и писта за слизане.

След почти тричасова спокойна разходка стигнахме хижа Рилски езера. Бях обещал една кока-кола като награда за малките пантаджии (или по-скоро панти) и те си я чакаха. Починахме малко, отпуснахме краката край камината, пийнахме и хапнахме в столовата и потеглихме обратно. Надолу всичко е по-лесно и по-бързо. За няма и 20 мин. бяхме отново при колата. Бяхме решили спонтанно да останем още един ден тук. Неделята бе вече предначертана за ски (за мен и децата) и за ски туринг (за Соня).

Лукавите погледи след консумация на наградата 🙂

Как да правим семеен ски туринг с малки деца

Ако и вие се чудите как да решите задачата за семеен ски туринг и сте с малки деца, тези няколко реда могат да ви помогнат. Задачата за решаване е най-вече логистична. Малките деца (при нас на 6 и 8) още не могат да изминават дълги и трудни маршрути със ски. Освен това няма подходящи ски туринг обувки по малки от номер 35 и ски-автомати за деца под 30 кг. Всичко това се допълва с факта, че за да завършите докрай разходката със ски, трябва да сте готови децата да свалят ските и да продължат напред без тях. Ето как ние се справихме с тази задача:

  1. Децата са силно мотивирани и искат сами да “пантят”
  2. Избираме подходящ маршрут без никакви опасности
  3. Избираме подходящ зимен ден (слънце, без вятър)
  4. Снабдяваме се с адаптери за автомати (нашите покриват номерата между 26-33), както и колани за ски
  5. Ползваме ски обувките за каране, като не ги стягаме при ходене
  6. Взимаме шейна, която товарим с целия багаж, а той е мнооого (обувки за ходене, дрехи, ски и обувки, когато детето не панти, храна , чай и т.н.) и въже, за да я дърпате нагоре.

Понеже бяхме с двете деца в шейната трябваше да има място за 2 чифта ски и обувки, дрехи за смяна, коланите, щеки и пр. Дърпах шейната, като я бях вързал с въже към раницата (която ми бе на гърба). За да не изпадне целия багаж от шейната, бях вкарал повечето неща в друга раница, която бях вързал с въже за шейната.

Общо взето е голяма разправия за малка разходка, но в крайна сметка всичко е въпрос на настройка. Ние си изкарахме прекрасни няколко часа в пантене и приказки. Видяхме, че има начин да правим семеен ски туринг с децата. И вече гледаме напред за нови дестинации.

Интересни приключения в района

Зимно из Рила – разходка към хижа Скакавица

Ски на Рилските езера

На Седемте Рилски езера с деца

Активен уикенд в Сапарева баня

Цари Мали град

Как може да подкрепите блога “С деца на планина”?

За да продължим със създаването на още повече и по-качествено съдържание се нуждаем от подкрепата на нашите читатели. Тази подкрепа не коства нищо за вас, но на нас ще помогне да споделяме с вас още истории от интересни дестинации. Как да ни подкрепите?

Когато резервите нощувки си през Booking.com, просто използвайте банер в блога “С деца на планина” да влезете на страницата за търсене на места за отсядане. От всяка ваша резервация направена през нашия блог, ние получаваме част от комисионната, която Booking.com взима от хотелите. Цената на резервация за вас остава същата.

Booking.com

Благодарим предварително за подкрепата!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си