Съвсем наскоро въведох Соня в ски туринга с приятна и лека разходка до Черни връх. Децата бяха с баба си, ние си ходихме само двамата, времето бе чудесно и както се очакваше – това и хареса. Решихме скоро пак да повторим пантенето, макар и този път да трябва да включим и децата в събитието. Те отдавна ме питат кога ще могат вече да “пантят“, та реших да направим опит за семеен ски туринг. Задаваше се отново хубаво, слънчево, зимно време и предложим да направим опит да се качим със ските до хижа Рилски езера от лифта. По пътя, по пътя, та докъдето стигнем.
Разходката до хижа Рилски езера
Натоварихме се в събота сутрин на колата с пълен багажник с екипировка и се отправихме към изходната позиция. Отново разчитахме на екипировка под наем за Соня. За децата имах един сет адаптери за автоматите, както и колани. Към 11ч. вече се бяхме екипирали и тръгнахме от долна станция на лифта на горе. Първо Ема се качи на ските, настроих и адаптерите и пое. Отначало се опитваше да вдига и ската при ходене, но бързо свикна с преплъзването на краката. Кристиян подтичваше около нас и за първите 10 мин попита над 100 пъти “кога ще пантя и аз?”.
Вървяхме си четиримата без да бързаме. Нямахме да гоним нито лифт, нито постижения, нито време за връщане. Искахме просто да се разходим и насладим на прекрасния ден. Нямаше много хора и по пистите, така че имахме усещането, че сме на някое диво местенце. Говорихме си за какви ли не неща необезпокоявани от никой. Може би това остава най-ценното от един семеен ски туринг – разговорите между нас (не че се спираме да го правим иначе, но навън сред снега е някак си друго. Може да се зачекнат “дълбоки теми”.)
След около 40-50 мин. Ема се поумори и сдаде адаптерите и коланите на Кристиян. За него това бе изобщо първо пантене в почти шест годишния му живот (наскоро ми каза сърдейки се, че вече е почти на шест и още не е пантил :-). Започна да крачи ентусиазиран напред, но скоро взе да забавя темпото. Продължихме напред потънали в разговори за живота. На две места спирахме за кратка почивка и подсилване.
След последния завой преди хижата и Кристиян свали ските и продължи с Ема пеша напред. Бе доволен от пантенето, но е доста поуморен. Ние със Соня продължихме да крачим нагоре със ските, докато Ема и Кристиян си играеха около нас. Тук вече трябваше да внимаваме малко повече, понеже се движихме по пътя, който същевременно е и писта за слизане.
След почти тричасова спокойна разходка стигнахме хижа Рилски езера. Бях обещал една кока-кола като награда за малките пантаджии (или по-скоро панти) и те си я чакаха. Починахме малко, отпуснахме краката край камината, пийнахме и хапнахме в столовата и потеглихме обратно. Надолу всичко е по-лесно и по-бързо. За няма и 20 мин. бяхме отново при колата. Бяхме решили спонтанно да останем още един ден тук. Неделята бе вече предначертана за ски (за мен и децата) и за ски туринг (за Соня).
Как да правим семеен ски туринг с малки деца
Ако и вие се чудите как да решите задачата за семеен ски туринг и сте с малки деца, тези няколко реда могат да ви помогнат. Задачата за решаване е най-вече логистична. Малките деца (при нас на 6 и 8) още не могат да изминават дълги и трудни маршрути със ски. Освен това няма подходящи ски туринг обувки по малки от номер 35 и ски-автомати за деца под 30 кг. Всичко това се допълва с факта, че за да завършите докрай разходката със ски, трябва да сте готови децата да свалят ските и да продължат напред без тях. Ето как ние се справихме с тази задача:
- Децата са силно мотивирани и искат сами да “пантят”
- Избираме подходящ маршрут без никакви опасности
- Избираме подходящ зимен ден (слънце, без вятър)
- Снабдяваме се с адаптери за автомати (нашите покриват номерата между 26-33), както и колани за ски
- Ползваме ски обувките за каране, като не ги стягаме при ходене
- Взимаме шейна, която товарим с целия багаж, а той е мнооого (обувки за ходене, дрехи, ски и обувки, когато детето не панти, храна , чай и т.н.) и въже, за да я дърпате нагоре.
Понеже бяхме с двете деца в шейната трябваше да има място за 2 чифта ски и обувки, дрехи за смяна, коланите, щеки и пр. Дърпах шейната, като я бях вързал с въже към раницата (която ми бе на гърба). За да не изпадне целия багаж от шейната, бях вкарал повечето неща в друга раница, която бях вързал с въже за шейната.
Общо взето е голяма разправия за малка разходка, но в крайна сметка всичко е въпрос на настройка. Ние си изкарахме прекрасни няколко часа в пантене и приказки. Видяхме, че има начин да правим семеен ски туринг с децата. И вече гледаме напред за нови дестинации.
Интересни приключения в района
Зимно из Рила – разходка към хижа Скакавица
На Седемте Рилски езера с деца
Активен уикенд в Сапарева баня
