Миналата година неколкократно карахме ски през почивните дни на Витоша. Тази година беше посветена на Рилските езера. Три поредни уикенда ходихме там с пренощуване и си изкарахме страхотно. Децата се забавляваха на и извън пистите. Сняг имаше в изобилие, а хората там някак си се различаваха от туристите на Банско и пр. Макар и да има само един лифт (от хижа Пионерска до хижа Рилски езера) и една „паничка“ от хижа Рилски езера до билото, не изпитахме липса на съоръжения и еднообразие от писти. Напротив, ски пистата до долната станция на лифта си е за средно напреднали скиори и скиорчета. Има обаче и път, който става за всеки стига да владее рало. Има и многобройни варианти за спускане покрай пистите, в гората и между пилоните на лифта. На Паничище има още 2 влека с по-къси писти, но там не сме ходили.
Когато времето е хубаво, от ски района край хижа Рилски езера се откриват чудни гледки към околните върхове на Рила, към Витоша и към Верила. Човек може само да си седне и да гледа. Ето кратко видео от престоите ни там.
Едно от многото хубави преживявания бе краткото пантене с децата от хижата към билото. Ема, с помощта на Симо се справи прекрасно като за първи път. Кристиян издрапа до горе дори и без колани на ските, но с моя помощ.
Определено си заслужава да се отиде с децата. Освен всичко, карането на ски там е и доста по-достъпно. Това са цените от актуалния сезон. А места за пренощуване има на Паничище или в краен случай в Сепарева баня. Като споменавам Сепарева баня, няма как да не спомена, че след ските, на връщане към София се отбивахме там да се топмнем в горещите минерални басейни – на открито.
В Паничище сме отсядали на няколко места, но силно препоръчваме Вила Ема и Hunting Residence Lodge.
Booking.com
