Миналата година неколкократно карахме ски през почивните дни на Витоша. Тази година беше посветена на Рилските езера. Три поредни уикенда ходихме там с пренощуване и си изкарахме страхотно. Децата се забавляваха на и извън пистите. Сняг имаше в изобилие, а хората там някак си се различаваха от туристите на Банско и пр. Макар и да има само един лифт (от хижа Пионерска до хижа Рилски езера) и една “паничка” от хижа Рилски езера до билото, не изпитахме липса на съоръжения и еднообразие от писти. Напротив, ски пистата до долната станция на лифта си е за средно напреднали скиори и скиорчета. Има обаче и път, който става за всеки стига да владее рало. Има и многобройни варианти за спускане покрай пистите, в гората и между пилоните на лифта. На Паничище има още 2 влека с по-къси писти, но там не сме ходили.
Когато времето е хубаво, от ски района край хижа Рилски езера се откриват чудни гледки към околните върхове на Рила, към Витоша и към Верила. Човек може само да си седне и да гледа. Ето кратко видео от престоите ни там.
Едно от многото хубави преживявания бе краткото пантене с децата от хижата към билото. Ема, с помощта на Симо се справи прекрасно като за първи път. Кристиян издрапа до горе дори и без колани на ските, но с моя помощ.
Определено си заслужава да се отиде с децата. Освен всичко, карането на ски там е и доста по-достъпно. Това са цените от актуалния сезон. А места за пренощуване има на Паничище или в краен случай в Сепарева баня. Като споменавам Сепарева баня, няма как да не спомена, че след ските, на връщане към София се отбивахме там да се топмнем в горещите минерални басейни – на открито.
В Паничище сме отсядали на няколко места, но силно препоръчваме Вила Ема и Hunting Residence Lodge.
Booking.com
[…] След обикаляне по водопади и причудливи скални образувания в последните седмици, дойде време да изкараме велосипедите от мазето и да се разходим с тях. Цяла седмица слушах Ема и Кристиян да ме молят да покараме колелета в парка. Обещах им хубаво каране през почивните дни. Парковете не са ми много по вкуса, понеже са препълнени и трудно се кара. Предпочитам да караме някъде по спокойни горски, полски или междуселски пътища. За съжаление няма много информация, къде семейство с малки деца може прави велоразходки без да кара по натоварени пътища. Във форумите се намират множество идеи, но голяма част са за напреднали велосипедисти. Аз имах едно маршрутче, което си го пазя от миналата година. Открих го в един форум и ми се стори постижим за нас. И така в събота сутрин се отправихме към изходната ни позиция – центъра на село Гложене. От там щяхме да караме от дясната страна на река Вит до моста, където реките Бели Вит и Черни Вит се събират – общо 7 км в една посока. С нас беше и Симо, който децата познаваха от прекраския ски уикенд на Рилските езера. […]