Не за първи път решаваме да покараме колела по панорамната пътека от южната страна на Витоша. Още преди две години направихме първи опити с децата да караме офроуд. Макар и на има-няма 2.5 годинки, Кристиян още тогава хвърчеше с двуколката по тясната пътека.

по панорамната пътека (2016)

Този път имахме по-сериозни планове – вече всички са на “истински” велосипеди, краката заякнали, а вело-уменията тренирани усърдно из Родопите и Осогово, както и на байк-парка в Южния парк.

край Орцево

Затова целта днес бе да се предвижим от Железница до Драгалевци по панорамната пътека, знаейки че това са малко повече от 20км с няколко по-технични участъка. В последния момент към нас се присъедини и Лия (братовчедка на Ема и Криси), която от скоро също вече кара колело, но без особен опит по пресечен терен… Така с три деца, големи планове и много ентусиазъм се отправихме към Железница. Там ни чакаше първото препятствие, още преди да сме се качили на колелетата – да ги избутаме около един километър до пътеката. Всички помагаха, колкото могат и без особени трудности се добрахме до нея. От там започна и велоразходката. А тя е изключително приятна и лесна за всеки начинаещ малък велосипедист. И трите деца караха без страх и се спряваха страхотно. Ето кратко видео от приключението 🙂

Първите километри са леки, без особени технически трудности. Карахме в колона според силите на най-малкия. От време на време сменяхме водача, понеже всеки искаше да е най-отпред.

На пейките над Бистрица спряхме да хапнем и починем на слънце. Времето бе просто перфектно за началото на ноември. Продължихме напред. С проближаване на Симеоново нарастваха и спиранията. Първоначално заради многобройните мостчета, които трябваше да преминем, а в последствие и заради умора или технически трудности. Последните се изразяваха най-вече в по-камениста пътека с леки наклони, които затрудняваха Кристиян и Лия.

Спускането към Симеоновските езера, разбира се, се оказа най-голямото предизвикателство. То затруднява и средно напреднали възрастни, камо ли деца, едва прохождащи в карането по планински пътеки. Децата си слязоха внимателно пеша, докато аз пренеса всички 4 колелета по стръмното. Мотивацията на Кристиян и Лия вече бе доста ниска, така че извиках помощ, да ги вземат от пътя под  комплекс Св. Георги, намиращ се над Симеоново. Дотам предимно бутахме колелетата. Ема категорично отказа да се качва в колата, така че с нея продължихме карането към Драгалевци по маршрута на В100. С нея темпото  се вдигна значително и сравнително бързо стигнахме Фантастико в Драгалевци, където ни чакаха останалите.

Получи се едно прекрасно есенно каране, макар и с известна доза нерви и трудности през втората половина. Децата обаче са готови да тръгнат с мен отново да караме, което означава, че въпреки трудностите и те оценяват прекрасното чувство да се движим с колелета през пресечена местност.