От година-две следя публикации за едно напълно непознато за мен селце в Западните Родопи. Все повече приятели и познати споделят снимки и разказват с умиление за пребиваването си там. Даже вече имах и няколко месечно виртуално приятелсвто с една от най-колоритните личности на селото (но затова по-късно). Тазгодишния ни престой в района на Разлог включваше и посещение на най-високото, постиянно населено село на Балканите – село Орцево. Бране на диви плодове и билки, разходка сред махалите и каране на колело, спане на палатка и запознаство с местните също влизаха в плановете. За да изпълним намеренията си трябваше да решим (най-малкото) две предизвикателства:

  • логистика – да съчетаем хем каране на колела и спускане до Елешница, хем ползване на автомобила
  • времето – в предвид на тропическия период обхванал страната с ежедневни следобени валежи.

Следвайки мотото, че когато човек има желание, намира и решения тръгнахме към Орцево една сутрин общо 5 души – аз, децата – Ема и Кристиян, майка ми и племеника Веско (на 11г). Планирахме да изкараме 2 активни дни в и около Орцево. Натоварих в колата палатка, шалтета, спални чували и 4 колелета и се отправихме към нашата цел. На разклона за с. Краище се отбива за с. Орцево и когато асфалта свърши след около 20 км, вече се намираме в една от махалите на най-високото село на Балканите, лежащо на височина от 1550м, докато най-високо населената къща е на 1640м.

За самото село Орцево

Село Орцево се намира в Велийско-Виденишки дял на Западни Родопи. Според местните името му произлиза от думата хоро (орце), поради факта, че местните били изкусни танцьори на множество видове хора. Муса, най-популярната личност в селото и собственик на кръчма и палатков лагер в центъра ни разказа, че към момента в селото живеят около 120 души, разпръснати в общо 13 махали. Цялият район е познат като Бабяците, по името на най-голямото село наоколо – село Бабяк. Повече за историята на селото може да прочетете тук.

Гледките към околните планини от билата на тази част на Родопите са неповторими.Това е и причината за все повече индивидуални туристи и групи да идват тук. От поляната в центъра на Орцево се открива и феноменална панорама към цялото било на Пирин планина, а в дясно се виждат високите ридове на Западна Рила. Човек може да стои просто тук и да гледа с часове околните пейзажи.

Наскоро група деца скаути са изработили табелки и маркирали различни маршрути в района. Най-популярни са изкачването до първенеца в тази част на Родопите – връх Велийца, както и връх Бабяшка чука с открито тракийско светилище в близост.

Ние освен, че гледахме пейзажи, хапвайки вкусна домашна храна, приготвена от Муса и жена му, имахме намерение да пообиколим района и пеша и с колелета.

Велоразходка до Перушинска махала

Първо тръгнахме с колелета към Перушинска махала (майка ми бе пеша). Не че има някаква забележителниост там, но пътя бе подходящ за колоездачи от ранга на Кристиян. Преди да навлезем в гористата част имахме различни переспективи да се любуваме на ралятите склонове на Западни Родопи както и на алпийските върхове на Пирин. Спирахме често да берем диви ягоди, които бяха навсякадъ около пътя. На откритите места ухаеше на мащерка и други билки. Майка ми по-късно се възползва от това богатство и осигури зимния чай :-). Поради многото валежи се налагаше често за заобикаляме локви или дори да пренасяме колелетата на ръце. Ема даже “успя” да се гмурне в една с дълбочина на детски басейн локва. Разходката бе приятна и лежерна. За обяд се върнахме в Орцево, където ни чакаше вкусна телешка супа.

Игри по време на дъжд

Както се очакваше следобяд заваля. Малка група с деца, отседнали в къщата за гости на Айше, ни поканиха да играем на игри докато се извали. Къщата за гости е приятна и разполага с няколко спални (мисля че са поне 6-7) и едно голямо общо помещение. Децата веднага се захвана да играят Dix it, а аз чаках дъжда да отмине, за да пообиколя близките махали сам с колело. Гледките наоколо след дъжда бяха просто изключителни.

Следобедът на децата и майка ми мина в игри, а по-късно и в бране на билки. За вечеря отново бяхме поглезени с домашни гозби от Муса, а Кристиян вече се бе приобщил и играеше с едно местно момче, – Мустафа – на футбол и гоненица.

Най-прекрасната нощувка

Бях се подготвил да спим на палатка с децата, доката Веско и майка ми щяха да нощуват в пригодения от Муса за тази цел фургон. Фургонът е разполажен на поляната за палатков лагер и е електрифициран – има душ с топла вода и тоалетна. Печка на дърва го правят годен и за спане през зимата. Във фургона могат да спат между 4 и 6 души на 2 двойни легла.

Нищо обаче не можеше да ме накара да сменя палатката с изглед към Пирин с фургона. Ема и Кристиян също предпочетоха палатката пред удобните легла. Спахме перфектно и изтървахме изгрева, но това е още една причина да се върнем пак тук. Ето и няколко кадъра от палатковия лагер и фургона.

Велопреход до Елешница

Много ми се искаше да направим и един по-дълъг велопреход с децата, но освен че майка ми нямаше колело се притеснявах дали Кристоян с неговите 4г. ще издържи 20км, макар и да е почти само спускане. Целта бе да стигнем до село Елешница от Орцево, минавайки през село Черешово.

В крайна сметка оставих Кристоян и майка ми в Орцево, докато аз, Ема и Веско поехме с колелетата. По-късно щях да се върна за тях, доката малките колоездачи отмарят в минералния басейн на Елешница (където трябва да ни чака другата баба). За Черешово поехме първо по асфалтовия път за Краище и след 2 км се отбихме към махала Меховци по хубав черен път. Силно препоръчително е ползване на актуална дигитана карта, поради множество пътища. От Меховци следваха още около 2 км спускане към Черешово, като на места имаше стръмни участъци, където трябваше да слизаме и бутаме колелетата. По път намерихме е няколко шепи пачи крак, който по-късно стана прекрасно предястие.

В село Черешово бързо разбрахме от къде идва името му – в дворовете се виждаха все още узрели (диви) череши. Също така селото можеше да се казва и Малиново – сещайте се защо. Ема и Веско похапнаха добре плодове.

От тук вече имаше асфалтов път който излизаше след около 16 км директно на минерлания басейн в Елешница. Спускането е леко и много приятно. Според мен подходящо за всеки начинаещ малък велосипедист. Карахме и пеехме с децат, докато изведнъж небето не се помръчи и изля върху нас. Буквално за минути дъжда стана силен, а имахме поне 4-5 км до следващото село Палатик. Нямаше къде да се скрием и карахме в дъжда – по тениски и къси гащи. Макар и лято, скоро на всички бе студено – най-вече на Ема, чиито зъби трепереха. Някак си се добрахме до една стряха В Палатник, където ползвах кърпата за плаж за подсушаване – резервни дрехи, разбира се, не носех.

Останахме там докато се извали и мокри тръгнахме към Елешница. Скоро и слънцето се показа и ни затопли малко. Заради времето се отказахме от плаж, а баба Еми ни чакаше на Елешница с сухи дрехи. С нейна помощ се върнахме обратно в Орцево да вземем и останалите от групата. Денят не приключи и преди да се покиснем в горещите води на извора в местността Света Варвара.

Двата дена в село Орцево, запознаството с Муса, гледките към околните планини и склонове се усещат и сега, две седмици по-късно, като магнит, който ни дърпа обратно натам. Няма да мине много време и пак ще посетим нашите приятели в Орцево. Специални благодарности на Муса, който ни съдейства най-сърдечно по време на престоя ни.

Цялата ни група, заедно с Муса

2 КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си