В очакване на поредната порция дъжд по-късно през деня реших да потърся някаква близка цел за разходка из вездесъщия интернет. Смятам, че добре познавам района на Разлог, но друго си е да поровиш в нета за идеи. Благодарение на Ели и нейния блог “Друми в думи” открих бързо, каквото търсех. Лека и близка разходка до Добринище, където да разгледаме останките от Безименния град и намиращия се водопад в близост. Без да се бавя, пускам съобщение във вайбър-групата ни и 30 мин. по-късно тръгваме 3 коли с общо 12 души в диапазона между 3.5 и 70 години. Седем от участниците в мисията са деца.

Намираме разклона за Безименния град по описание на Ели (2км след табелата за края на Банско се отклоняваме в дясно при счупена табелка за Св. Никола). По черен път,   движещ се по продължението една (вече занемарена) велоалея, се приближаваме до подножието на Пирин планина. След около 2км спираме колите над едно микроязовирче. От там поемаме пеша по пътя. Консултирам се с картата на телефона ми, поради наличие на няколко разклонения. Децата вървят на групи по интереси, а ние си бъбрем след тях. Бабите и те се справят учудващо добре с наклона.

След около 20-30 мин видяхме отбивка в ляво нагоре. Слизащи хора потвърдиха, че на хълма се намира крепостта. Впрочем, цялата местност носи името Свети Никола и изглежда всички забележителности са го приели – така наричат и крепостта на Безименния град и водопада, които посетихме днес. Остава загадка и до днес какво е името на това древно селище. Археологичните разкопки на тракийското селище са разкрили основите на крепост-град. Там са намерени множество артефакти, раннохристиянска базилика и няколко гроба. Безименният град е имал каменна и керамична улична настилка, както и канализация. На място има изграден и параклис, който бе затворен.

Има множество информационни табели, от където научихме повече за мястото. Останахме доста време да разгледаме обекта от всички страни. Децата търсеха с любопитство “старинни” неща и слушаха информацията от табелите. Докато чахаме дали ще вали или не, хапнахме плодове, които носехме със себе си.

Интерпретирайки информацията, което бях прочел, водопадът тряваше да се намира по протежението на реката, течаща под крепостта. За тази цел се спуснахме сега от другата и страна, вървейки от ляво на дерето и слушайки звука на течаща вода. Пътеката бе стръмна, но на места имаше изграден парапет, който ползвахме за опора. Всички деца и баби слязоха безпроблемно до една тераса, от която се откриваше прекрасна панорамна гледка. Постояхме тук и се поснимахме.

Една тясна пътечка водеше между скалите към реката, а друга продължаваше надолу към полето. Отбихме се първо да проучим пътечката към реката. Тя ни отведе до малко поточе, което обаче стремглаво се спускаше в каскада от водопади покрай стръмните скали. Всички се изредихме да погледнем от ръба му, до където имаше и парапет, но видимостта не беше добра. Водите се губеха надолу между скалите.

Върнахме се с идеята да го разгледаме и от долната му страна, където предполагам бе описания водопад Св. Никола. Слязохме до една беседка, намираща се на ръба между полето и хълма. Някъде там в дясно е реката и водопада, който търсихме. Отидох да го намеря, преди цялата група да се отправи до него. Беше съвсем наблизо, макар и добре скрит сред треволяци и дървета. Всички се присъединиха да му се порадват. Не е особено висок, но децата (а и бабите и ние) му се зарадвахме. Някои дори се поопръскаха от разбиващите се в скалите капки.

Аз реших да проуча местността над водопада, където изглежда имаше цяла каскада от водопади. Излязох над него и над мен се спускаше от две старни друг водопад – около 6-7м. висок. Всичко бе много мокро и хлъзгаво, за да продължа. Бях сигурен, че нагоре има още каскади.

Като цяло се получи една прекрасна разходка. Всички бяхме доволни и доста гладни накрая. Не пропуснахме възможността да посетим любимия ни ресторант в Добринище – Македонска кръчма.

По-късно си поваля както си бяхме свикнали. Но денят бе пълноценен и освен, че се поразходихме хубаво с децата, научихме и малко за крепостта в района на Св. Никола.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Здравей, Радо, чудесна разходка сте си направили, при това – такъв голям екип 🙂 . И ние имахме съмнение, че нагоре по реката има още падове, но не сме се пробвали да ги дирим. Точно под Безименния град реката бучеше най-силно и вероятно там има нещо по-голямо, но е много трудно достъпно.

    • Ели, на теб трябва да благодаря за идеята за тази дестинация :-). Иначе си права, там има каскада от няколко водопада под Безименния град – сподем мен са поне 4-5. За съжаление достапът до тях е сложен. Ние надникнахме от най-горе, после слезнахме на долния. Следващата година, когато съм в района, ще се подготя за по-сериозно проучване. И разбора се ще споделя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си