Това е поредната идея, която отлежаваше с години в главата ми и чакаше своя звезден момент да бъде реализирана. По-конкретно изминаха три години, откакто с Цецо направихме тази обиколка с теснолинейката и с колелета. От тогава исках да се върнем пак тук, но този път с децата. Преди две години опитахме от вкуса на Орцево, оставайки една вечер на палатка и наслаждавайки се на гостоприемството на Муса и впечатляващите гледки към Пирин, Рила и южните части на Западни Родопи.
Хареса ни е слаба дума. Почувствахме се у дома. Затова искахме да дойдем отново. Този път обаче на колела. И когато човек си пожелае нещо, вярва, че ще се случи – един ден то се получава. И то как. Получи се една истинска детска велоинвазия, която скоро няма да забравим. Имаше от всичко – каране, бутане, бране на плодове и билки, търговия с манатарки и кюфтета, игра по купи сено и дървени трупи, мачле и най-важното … яка компания.
С Цецо още пролетта си говорихме, че тази година може да опитаме с децата тази отсечка, въпреки че неговия син ще е на около 4.5 години. Но и той е малка машинка на колелото, която може да изуми всеки средностатистически планински колоездач. Решихме да пробваме и на изходна позиция бяхме общо 11 души – 5 възрастни и 6 деца на възраст между 4.5 и 8.5 години. Планът бе следния:
- етап: Достигане до началната точка – гара Белица
- етап 2: Пътуване с теснолинейката до гара Аврамово
- етап 3: Велопреход до с. Орцево през връх Велийца
- етап 4: преспиване в Орцево
- етап 5: Спускане обратно до гара Белица
Едно дългичко видео от цялото приключение може да видите тук.
Етап 1 – Достигане до началната точка – гара Белица
Избрахме началната точка така, че хем да може да се повозим на теснолинейката, хем да може да затворим кръга на следващия ден, без да се налага да караме с децата по оживения път между Юндола и Разлог. Гара Белица се намира в близост до Краище, където щяхме да слезем ден по-късно. За да изпреварим прогнозата за дъжд решихме да вземем първия влак за деня тръгвайки 6:35 от гарата. За целта се наложи рано, рано да станем, но всичко тези “неудобства” бяха компенсирани с много, много весели мемоменти.
Етап 2 – Пътуване с теснолинейката до гара Аврамово
Пътуване с теснолинейката си е изживяване само по себе си. Ние сме го правили не веднъж и всеки път се чудя, как изобщо е построена тази ж.п. линия. Децата се забавляват, ние се наслаждаваме на гледките. Усмихнат кондуктор ни таксува нас и колелета, закусваме със сандвичи и метално се подготвяме за първата велоотсечка.
Етап 3 – Велопреход до с. Орцево през връх Велийца
Това е най-трудния етап, особено имайки в предвид децата в групата. Не знаехме дали всяко едно ще успее да измине 16те километра до Орцево, от които около 13 км изкачване. Знаехме обаче, че заедно ще успеем някак си. Друга опция нямахме. А и когато са в група децата често правят чудеса и ни изумяват, колко сили и мотивация имат.
Това е и най-красивата част от маршрута. С изключение на първите 2 км, които преминават по асфалт до с. Аврамаво, останалите са по хубав почвен път с изключително приятни гледки във всички посоки. Няма да успея да предам красотата на тази част на Родопите с думи, затова се надявам снимките да загатнат по-добре за нея.
Като цяло редувахме леки изкачвания и равен път. Така изкачването някак не се усещаше. Децата се гонеха около нас и за голяма изненада караха почти без да слизат. Разбира се на места бутахме, спирахме за почивки, похапвахме. Бърза работа на такова място не трябва да има. Имахме целия ден пред нас (поне сухата част от него). Само последния около 1-1.5 км преди връх Велийца наклона се увеличи, а с това и бутането. Там някъде срещнахме самотна баба, която беше набрала манатарки и пачи крак. Отървахме я от товара и срещу пазарна цена – така и тя доволна, а ние дваж по-доволни. Особено Цецо, Емо и аз, на които вече ни се въртяха разни рецепти в главите.
Избутахме някак финалното изкачване до връх Велийца. Това е връх, на който няма кой знае какво да се прави. Затова се спуснахме без много да се колебаем към едноименния заслон под върха. Спускането съответно бе доста яко и може да се развие прилична скорост. Ние, разбира се, внимавахме да не стане някое коремно приземяване при децата. Обедната почивка направихме на прекрасния заслон Велийца. Да бъдат благословени хората, които са го изградили – едно истински готино местенце, което става за пренощуване или просто отдих. Нека всички ние спомогнем да бъде опазен, колкото се може по-дълго.
Следваше финалното спускане към Орцево. Не бързахме, защото тук панорамата действа като спирачка. Спирахме често да снимаме. Децата летяха пред нас и ни изчакваха. След около пет часа и половина бяхме при Муса – сърцето и душата на Орцево.
Етап 4 – преспиване в Орцево
Подкрепихме се при Муса със сокове, бирички, сладки. Разприказвахме се. Спомнихме си с Ема и Кристиян мястото на нашия бивак от преди две години. Муса им показа снимки от тогава. С настъпването на черните облаци се прибрахме в къщата на Фатме и Айше. Настанихме се. Децата изкочиха навън да лудеят, а ние по мъжки подготвихме гъбите за консумация. Как се изнизаха часовете до полунощ ми е трудно да кажа. Приказки, лафове, хапване, щъкащи деца – какво повече може да иска човек на място като Орцево.
Аз исках само още едно нещо – да си набера билки. Но дали дъждът, дали мързела, дали приятната компания или комбинация от всичко, не успях. Единствено намерих сили да накъсам малко мащерка за пържените гъбки.
Етап 5 – Спускане обратно до гара Белица
На следната сутрин планирахме да потеглим преди 9, за да избегнем валежите по обяд, които метеосайтовете предвещаваха. Станахме и хапнахме вкусни домашни мекици с билков чай и мед. Заредихме сили, натоварихме багажа, разделихме се с нашите домакини и потеглихме с обещанието пак да се видим.
Имахме пред нас около 22км. почти само спускане по асфалт. След вчерашния ден това изглеждаше като детска игра. Децата развиваха скорост надолу по пътя, ние си приказвахме. В село бабино спряхме на центъра, където направихме едно мачле на игрището с оставена там топка.
До Краище слязохме някак неусетно. И там разбира се се озовахме на известното в този край заведение за телешко-овнешки кюфтета. Ние си го знаем и се отбихме там, където с цената на половинчасово чакане на опашка си хапнахме доволно преди да се разделим с групата.
С Муса
Този обиколен маршрут е истинско съкровище за всички, които искат да усетят спокойствието и красотата на Родопите, както и гостоприемството на местните хора. Скоро пак ще се завърнем, защото когато човек дойде веднъж в Орцево, иска отново и отново да го посети.
