Още от лятото сме на вълна каране на колела по пресечен терен. Търсим си сравнително леки и кратки до към 20 км. маршрути, където освен да повъртим педали искаме да се насладим на хубава природа, спокойствие, някое и друго спускане и вкусно хапване. Успяхме да направим няколко много качествени карания по места, които са идеални за семеен веломаршрут дори и с малки деца:
- Обиколка на язовир Белмекен
- Обиколка на язовир Широка поляна
- По Трънското ждрело на колело
- Локорско – за начинаещи
- Панорамна пътека на Витоша
Не е лесно да се намери такъв семеен веломаршрут, особено когато децата са малки и силите и уменията им не стигат за по-дълги, безопасни и лесни в техническо отношения отсечки. Затова пък от скоро съм голям фен на МТБ Справочника на Любо от mtb-bg. Вече писах за него, но не мога да не го спомена пак за прекрасната идея, която сподели съвсем на скоро и която изпробвахме тази неделя с общо три семейства и шест деца.
Отсечката Бели Искър – Самоков (до пъмптрака) бе публикувана само преди няколко дена и още като я видях си я харесах. Отиване и връщане около 15 км, лек маршрут без големи изкачвания или спускания, близо до София, за да се направи за един ден – просто перфектни предпоставки.
“Пуснах мухата” на още две семейства и така в неделя не чак толкова рано се отправихме към Самоков. Прогнозата да вали бе с вероятност от 15% – риск който поехме :-). Модифицирах маршрута, с тръгване от пъмптрака в Самоков (за него малко по-късно). Така щяхме да караме нагоре по река Бели Искър още със свежи сили. Освен това хапнахме в едно добре познато и приятно ресторантче в село Бели Искър – Сладко и Солено, където починахме и се насладихме на вкусни авторски гозби.
Самоков – Бели Искър
Към 11:15 бяхме на паркинга до пъмптрака в Самоков. Нагласихме децата по седлаките и колелетата и тръгнахме без да се бавим много, че студът си “щипеше”. Пресякохме пътя и тръгнахме по пътеката край река Бели Искър. Първата част е много приятна и лека за каране. Децата направо летяха напред, а ние ги гонихме от зад. Пресякохме един приток на реката по вече силно амортизиран мост и продължихме нагоре.
Веднъж излезли на черния път, няма как да се обърка човек. Все напред и нагоре в посока Рила планина и село Бели Искър. След няма и 10 мин стигнахме един малък параклис и заслон край него. Докато се изчаквахме да се събере групата се наизвадиха плодове и бисквити и се започна едно ядене … :-).
Преминаваме моста над приток на река Бели Искър Преминаваме няколко мостчета Тук започва качването … и бутането
Продължаваме напред. Пътеката взе да става по-камениста. Преминахме и няколко мостчета, побутвайки колелетата по тях. Настроението бе много добро и въпреки хладното време, нямаше оплаквания за студено. По-скоро сваляхме пластове дрехи, понеже се потяхме.
Когато излязохме с видимост до река Бели Искър пътеката леко се отклони в ляво и нагоре. Тук започна една отсечка с повече бутане и малко каране. Децата, макар и да видяха доста зор, не се оплакваха. Бутаха, кой колкото може, и вървяха нагоре. А въздухът – да дишаш и да миришеш. Толкова интензивен, наситен с кислород и аромат на бор въздух. Не бързахме за никъде.
В началото пътеката е просто перфектна и пак напред покрай реката По трудно различими пътели Децата карат на макс 🙂 Настилката става по камениста, не пречи на никого
Разбира се, след всяко едно изкачване рано или късно ще дойде спускане. Така и беше. Излязохме от гората в близост до село Бели Искър. Пред нас се откри един много красив, вече преминаващ в есенна украса хълм, рязко издигащ се над реката. Спускаме се от там и вече виждаме първите къщи на селото. Остана още едно последно изкачване по асфалт и сме пред ресторант Сладко и Солено.
Били сме тук няколко пъти. Допадат ми измисленото с фантазия и локални продукти обедно меню. Така бе и сега. Хапнахме, починахме, децата вдигнаха ресторанта във въздуха.
Обратно към Самоков и пъмптрака
На тръгване взе да прикапва. Явно тези 15% вероятност от валеж са се увеличили стремглаво. За да не ни намокри променихме плана и вместо да караме по черния път от другата страна на река Бели Искър се върнахме за около 30 мин до Самоков по шосето. Имаше движение, но видимостта е добра и колите ни заобикаляха на добра дистанция. Връщането определено може да се нарече скоростно. В крайна сметка слънцето пак изгря в Самоков, без да ни завали.
По шосето от Бели Искър към Самоков Затваряме кръга при моста на река Бели Искър с прекрасна гледка към Рила
Пристигнали при колите, всички буквално щурмувахме пъмптрака. Това е съоръжение, където се кара колело по бабуни на принципа на помпенето (от където идва и името) и без да се въртят педали. Доста обиколки направихме – и малките и големите. Засичахме времена, правехме клипчета, падахме. Беше много приятен завършек на веломаршрута. Някои от малките герои оставиха тук и последните си капки сили. В колата заспаха за няма и 3 минути.
Отново се получи една страхотна неделя изпълнена с движение, чист въздух, и споделена с приятели. Още на същата вечер в къщи с децата обсъждахме къде да покараме скоро пак колелета. Продължаваме да търсим и следим за нови идеи за семеен веломаршрут. Ако имате такъв – споделяйте.
