06.09.2020 – ден на Съединението на България. От много години насам това бе седмицата за море. Но през тази година, кое ли е, както сме свикнали да бъде? Бяхме в София, подготвяхме се за началото на училище във вторник. Все пак исках да покараме малко колела извън града. Търсех нещо за няколко часа близо до София – хем да се раздвижим добре с децата, хем да не пътуваме много с кола и пък ако има и хубави отсечки за каране щеше де е идеално.

След доста търсене в МТБ справочника попаднах на една идея за Люлин планина. През пролетта по време на блокадите заради Ковид-19, два пъти се разходихме от Банкя до Дивотинския манастир “Света Троица” и района много ни хареса. Сега можеше да го опознаем и на колела. Люлин е планина със сравнително меки и заоблени форми, така че изглеждаше подходяща за нашата бойна група – днес бях само с Ема и Кристиян.

Видео от велоразходката из Люлин планина

Началото бе автобусната спирка в кв. Михайлово на разклона за Дивотинския манастир. От там поехме нагоре по асфалта по улица Зорница и след кратко рязко изкачване в дясно се качихме на черния път (синьо-червена маркировка). Тук вече ни бе познато от пешеходните разходки през пролетта. Следвахме пътя, който макар и постоянно да изкачваше нагоре бе караем, с едно-две кратки изключения. Новата Orbea на Кристиян тук показа, защо я взехме. Със стария верен Scott, но малък рейндж на скоростите, тези изкачвания щяха да са непосилни или значително по-изтощителни.

Така карахме, докато синята и червената маркировка се разделиха. Ние продължихме по синята в посока на старата хижа Люлин. Излязохме малко под нея стъпвайки на асфалт. Отказахме се да видим хижата (или останките от нея), понеже водата там според картата бе пресъхнала. Продължихме по асфалта на дясно в посока връх Шинов кръст. След няма и километър напуснахме асфалта, който ако се продължи отвежда в село Люлин, и хванахме жълтата маркировка. До тук карахме предимно в гора и пътеката бе сенчеста. От тук излязохме на открито и бяхме изложени на доста силен пек. Но същевременно имахме възможността да се любуваме на прекрасни гледки първо към Витоша и Рила (на югоизток). В последствие имахме чудесен изглед на запад към Ерулската планина, която частично бяхме обиколили в началото на лятото и на север към Стара планина.

Веломаршрут в Люлин планина
Изглед на запад – продължението на маршрута ясно се вижда от другата страна на хълма

Под едно дърво спряхме за почивка и обяд. За съжаление по целия маршрут не видяхме чешма или извор. Затова е препоръчително да се носи повече вода. От тук по билото редувахме кратки изкачвания и спускания, които бяха сравнително по трудни – най вече заради чакълестата настилка, която затрудняваше карането и в двете посоки.

Изкачването до връх Криви камък, както бе по трака, който следвахме, го пропуснахме. Имаше 300-400м. стръмно изкачване и може би още по стръмно спускане на запад. Подсякохме го по пътеката с жълта маркировка (макар и такава маркировка да не видях никъде освен на карта ми на Oruxmap). Разклонението от основния път е едва забележимо и без карта, човек едва ли ще го открие. В последствие тази пътечка се разширява до нормален коларски път.

Под Криви камък вече се караше по-леко. Излизайки от горския пояс се откриха страхотни панорамни гледки на запад и север. Тук бе перфектно за каране на планинско колело – овални форми, прекрасни изгледи. До крайната ни точка имахме почти само спускане. Беше страхотно за каране, а на длъж и на шир не се виждаше жива душа. Спускахме се предпазливо към вилна зона Габер. Пътят бе чудесен и за по-скорстно спускане, но ние внимавахме заради на места по дълбокия пясък, който унасяше лесно малките гуми на децата.

Край вилната зона се наложи да преминем по път, който се бе превърна в река – децата го намериха за забавно. След него настилката стана груб асфалт, по който увеличихме темпото. Нямахме търпение да достигнем до колата и да се освежим със сладолед и ледени напитки. Оставаха ни последно спускане и изкачване преди да стигнем до колите.

Бяхме поуморени и доволни от разходката. Ето и кратко обобщение за нея:

  • Дължина около 18 км, 350м денивелация
  • Вода по маршрута няма, препоръчва се поне 1-1.5л на човек
  • Маршрутът не е лесен за деца, но с малко упоритост и предварителни умения от по-леки маршрути се кара
  • Откриват се много красиви гледки от билото, така че носете си фотоапарат/телефон за снимане
  • Няма беседки или обособени места за почивка, но такива могат да се направят почти навсякъде
  • Има кратки тегави изкачвания, както и такива спускания
  • задължително е ползване на дигитална карта, ако не познавате Люлин планина отлично

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си