Ноемврийските дни са кратки. Още по-кратки стават, когато има да се свърши някоя и друга домакинска работа. Имахме само 2-3 часа на разположение да се раздвижим с децата и Соня. Времето навън бе чудесно и реших, че ще е най-добре да е някоя близка дестинация. По-кратко пътуване до там и повече време навън. Без много да смятам натоварих колелетата и се отправихме към Панчаревското езеро (повече за езерото тук) – винаги наблизо за кратка разходка.
Миналата зима се разхождахме тук с приятели, преди години го обикаляхме с децата с двуколките, но сега бяхме всички „въоръжени“ с колелета. Има много пътечки от северозападната страна, по които да се направи обиколката на Панчаревското езеро, ние си избрахме царския път. Там не може да се очаква уединение и спокойствие. Но пък навигация сред пешеходци и колички е добра тренировка за координация :-).
Цялата обиколка на езерото е около 8 км. със съвсем слаба денивелация. Може да се обиколи и с деца, които още са на двуколки, както сме го правели в миналото и ние. на нас ни отне час и половина със много спиране и снимки.
Нашата обиколка започна от паркинга край стената на Панчаревското езеро. Преминахме по нея и тръгнахме по асфалтовия път минаващ по самия бряг над езерото. Кара се леко и приятно, когато пътеката е свободна. Поспряхме за малко на трибуната за водни състезания. Погледахме и тръбите на ВЕЦ Кокаляне, изникващи от скалите над езерото. След него врътнахме към главния път София – Самоков. там се движихме основно по алеята през парка.
Есенните багри там бяха най-наситени и отново спирахме да снимаме. Получи се една лека, разведряваща разходка, без много усилия, но с много приятни моменти.
Други забележителности в района:
Лозенски манастир и връх Половрак
