Дълго време не бяхме ходили на разходки с децата. Последно бе преди месец на язовир Огняново с колелета. За днес бях предвидил качване до Черни връх и спускане с шейна и ски надолу. Сутринта, поглеждайки през прозореца видях връх Камен дел, а Черни връх бе обвит в гъста бяла мъгла. Поглеждам уеб-камерата от върха и … не се вижда нищо. Явно днес няма да се ходи към първенеца на Витоша. Премислям вариантите и бързо решавам да наваксам един отдавнашен пропуск в досието ми на турист из Витоша – посещение на хижа Камен дел. Бях чувал за това, че е станала доста уютна с новите хижари, а и предлага вкусни гозби (класация на най-задушевните хижи на Витоша).
Речено-сторено. Изпращаме мама на работа, хапваме мюсли като за преход и тръгваме към паркинга на ресторант Момина скала. Пристигайки си спомняме за зимния преход до връх Камен дел миналата година от същата изходна точка. Разходката до хижа Камен дел е доста кратка за стандартите ни, затова предлагам да отскочим до Боянския водопад и след това да се качим за обяд до хижата. Кристиян заявява “ние сме спортни и избирам по-трудния маршрут” :-).
Към Боянския водопад
Тръгваме през хижа Момина скала надолу по зелената маркировка към водопада. Ходим само на стръмните места, останалото го взимаме на бегом. Децата се въргалят и търкалят в шумата. Успокоявам страстите в долната част, където си е доста стръмничко и трябва внимание. Стигаме горната част на водопада. Надниквам само аз от горе, правя бърза снимка и се връщам да заобиколим и слезем до подножието му. Гледайки Боянския водопад правим кратка почивка. Хапваме вафли Лимецка с мурсалски чай и почиваме. Криси се изляга на един камък-фотьойл, Ема сяда на друг камък и си бъбрим десетина минути.
Към хижа Камен дел
Следва най-трудната част – изкачване до хижа Есперанто. Бавно, но славно напредвахме. На две места скъсихме маршрута, цепейки директно през гората нагоре, за да избегнем големи завои. Все пак следвахме маршрута по карта в Oruxmaps и нямаше начин да се заблудим.
Излязохме на основната пътека край хижа Есперанто и от там до хижа Камен дел ни оставаха има няма 500 метра. Отворихме крачка, предвкусвайки сладките гозби. Последните метри го взехме тичайки (до тук бяхме за 1 час и 50 мин.). Преди да влезем в доста добре посетената хижа се запознахме с баба мецана, която се бе преоблякла на дядо Коледа 🙂
Влязохме и едва си намерихме три места. Поръчахме си уникално вегетарианско шкембе с гъба кладница, боб с манатарки, наденичка и домашна бисквитена торта. Всичко бе изключително вкусно, но върхът за моето изтънчено кулинарно небце бе това уникално шкембе. Не бях ял по-вкусно – нито месно, нито вегетарианско. Предложих на момчетата да го патентоват. Дори и да не го направят смятам скоро пак да го опитам. При тях, разбира се.
Похапнахме, починахме и решихме да се връщаме. Този път си минахме по царския път. За около 30 мин. той и изведе обратно до колата. Получи се прекрасна разходка. Искахме да потичаме по сняг, но когато той липсва, Витоша винаги е готова да предложи алтернатива за кратък семеен излет.
