Тази неделя направихме една великолепна разходка с децата до връх Камен дел. За мен това е една доста подценена дестинация, която обикновено привлича вниманието на фотографи или туристи, неживеещи в столицата. Но повярвайте ми – с деца зимата до Камен дел е едно истинско приключение. Особено ако случите, като нас, на прекрасен зимен ден с много сняг, слънце и везветрено време. Не се колебайте – следващите две-три седмици се очертават подходящи. Грабвайте ски, шейни, найлони и пр. помощни средства за предвижване по сняг и посетете връх Камен дел. Не сте сигурно още? Просто вижте видеото, по-долу в поста 🙂
Изходна точка
Има много варианти да се стигне до връх Камен дел. Ние го направихме от хижа Момина скала, където паркирахме колите. Имахме намерение да тръгнем от хижа Тинтява, но там нямаше, къде да паркираме. Ако ще тръгвате от тази страна, проверете на хижите, дали ще има паркоместа. Също трябва да сте преди 10:30 на разклона за Златните мостове, понеже след това затварят пътя. Друг интересен вариан (който може би скоро ще направим) е тръгване от Алеко през Платото и слизане от запад към Златните мостове.
Нагоре към върха
От хижа Момина скала до горе са около 3.5-4км км с почти 400м положителна денивелация. С група от 5 възрастни, 5 деца и 3 шейни се качихме за малко по-малко от 2 часа, без да смятам почивката на хижа Тинтява. Децата бяха на възраст между 3 и 7 години, като малките биваха основно дърпани на шейните нагоре, докато по-големите се качиха почти на собствен ход до връх Камен дел.
Разходката е много приятна, както в гористата част, така и в откритата част. За около 45 мин стигнахме хижа Тинтява, където направихме първа почивка. Децата се раздвижиха и стоплиха, а всички се подсилихме с чай и сладки вкусотии.
Нагоре минахме през една “вълшебна гора”, малко след която стигнахме откритата част на Витоша. Върхът вече се виждаше пред нас и с още малко усилия качихме и последното изкачване, преди да излезем на Платото и се отбием в ляво към Камен дел.
На връх Камен дел
Трудно е да се опише красотата през този ден на Витоша. Няма и де се опитвам да го правя, надявам се снимките да загатват атмосферата. Небето бе безоблачно синьо и само следите на самолетите правеха временно бели бразди по него. Видимостта във всички посоки бе брутална. Гледката бе толкова зашеметяваща, че дори деца на 4-5 години останаха мирни няколко минути да гледат…
Останахме почти един час на върха, гледайки, снимайки и попивайки. Е-е, не беше така идилично спокойно, както може да прозвучи, понеже след няколко минути съзерцаване, децата се впуснаха да катерят и спускат всички скали наоколо. А те хич не са безопасни. Така че се въртяхме край тях, хем да ги оставим да се наиграят на воля, хем да ги пазим.
Обратно към хижата на шейни
Връщането се получи особено лудо. Четирите километра спускане с шейни. Като някаква дълга бобслей писта. На места малките развиваха плашеща скорост, но пък с това спускане развиха страхотно уменията си да навигират с висока скорост по неравен път. Слязохме до хижата за под един час. Имаше от всичко – падане, преобръщане, спускане, бутане, състезание, смях и сълзи. Някои туристи едва успяваха да скочат в страни от трасето, чувайки опасно бързо наближаващия крясък “пистаааа”. За всички, които са били на това място – да ни извинят :-).
Няма какво да си крия, разходката от Момина скала до връх Камен дел в тези условия и с тази група бе просто идеална. Вече обмислям пресичане на Платото от Алеко до Княжево или Бояна, отново с шейни (а защо не и на ски…).
Платото за мен си остава едно недостатъчно посетено място от семейства. Има какво да се прави, има какво да се види има и какво да предложи на децата да се позабавляват. Така, че скоро ще има нови истории от там.
