Очертаваше се поредния чудесен есенен ден и имах желание да го прекараме навън сред природата. Соня бе на работа, но децата нямаха търпение да се качим на колелата. Бях си набелязал язовир Огняново край Елин Пелин като цел. Не намерих информация за обиколката му с колела, но на теория и карта изглеждаше постижима цел.

язовир Огняново
В началото на обиколката – време за позиране

И така се оказа. Маршрутът се оказа не лек за деца и постави на изпитание силите и техническите умения на Криси и Ема. В крайна сметка всички бяхме доволни от обиколката, но също така и поуморени. Нека започна с сухата статистика:

  • дължина на обиколката – 17км
  • положителна денивелация – 400м
  • терен – смесен: 50% почвени пътища, 50% асфалт
  • издържливост – през първата половина имаше 2 стръмни изкачвания от по 300-400м, както и едно два километрово изкачване по асфалт
  • Техническа трудност – бих казал ниска, но ако сте с деца или начинаещи по-скоро средна (част от пътеките са с дълбоки коловози)
Велообиколка на язовир Огняново

Ние тръгнахме от стената по южната страна на язовира. Първите 1.5 км бяха на открито по брега на язовира, където се поснимахме с дрона. Следваше навлизане в гората, където по кален път започна първото стръмно изкачване. Не беше продължително, но за сметка на това с хубав наклон. Бутахме колелетата с усмивка, знаейки, че след 300-400м положението се подобрява. Теренът стана по-равен и отново възседнахме велосипедите. Бяхме възнаградени с едно кратко, технично и стръмничко спускане. И Ема и Кристиян показаха висока степен на увереност.

Следваше едно още по-брутално изкачване. То си беше сериозно и за пешаци, камоли за бутане на колела. Аз поех две, а децата се мъчеха да бутат едно нагоре. Здравата се изпотихме докато се качим. Подсилихме се с плодове и шоколад. Бяхме на една от двете високи точки по маршрута. От тук, за дълго време имахме само равен път и спускане.

И аз и децата доста се изкефихме на тази отсечка. Аз от кеф се превъртях през колелото на едно място пред погледа на Ема и Кристиян :-). Станах, поотупах се и продължихме. И така до язовира. Следвахме маршрута на ултра бягането “Софийските манастири”. Стрелките (в жълто) и табелките ни улесняваха на многобройните кръстовища. За този маршрут е препоръчително ползване на дигитална карта, заради многото пресечки.

След като излязохме на асфалта в другия край на язовира направехме импровизиран обяд. След него следваше заобикаляне на един от ръкавите на Огняновския язовир. Малко изкачване и после продължително спускане с лек наклон към село Голема Раковица. Селото бе интересно с доста стари, но все още запазени къщи. Нямахме време да се поогледаме, понеже слънцето вече падаше ниско, а нямах желание да карам по междуселски пътища с деца по тъмно.

Предстоеше и последното изпитание – 2 км изкачване по асфалт. Децата вече даваха признаци на умора, но връщане нямаше. С задружни усилия и малко помощ на Кристиян се изкачихме до втората висока точка от обиколката. Спускането към стената бе доста скоростно.

Затворихме обиколката след три часа и половина (заедно с почивките). Определено е един от интересните маршрути с колела за малко напреднали деца. Единствено ми липсваха по-чести гледки към язовира, който през по-голяма част от маршрута бе скрит от красивата дъбова гора.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си