Скален феномен Столо е дестинация, която замислям поне от три години, когато прочетох за нея за първи път и видях снимки. Винаги съм си падал по малко известни, но интересни забележителности. А скален феномен Столо е точно такъв. С усилията на моят адаш Радослав Зарков и неговия сайт Понория, информацията за това местенце и като цяло за забележителностите в красивата Понор планина е достъпна и изчерпателна.

Преди две години направихме прекрасна разходка до водопад Добравшка скакля и пещера Говедарника в района. От там зърнахме и масивния рид на Добравишки скали и се зарекох пак да се върнем. Като поотраснат децата. Е, времето узря и ето ни в събота преди обед 5 коли с общо 18 души от които 10 деца на възраст между 3 и 9г. бяхме на изходната позиция в село Добравица край Брезе (намира се на острия ляв завой, където спряхме колите).

От там за скален феномен Столо бях намерил два маршрута – един, който тръгва на ляво през махалата и достига Столо през връх Препасница. Вторият е от дясно – изключително добре описан от Радо. И двата маршрута показваха около 4.7 -5 км в една посока и около 400м денивелация – доста солидни цифри за групата ни, но все пак решихме да се пробваме.

Тръгнахме нагоре по първия маршрут в ляво към няколко къщи на село Добравица. За бързо излязохме над къщите. През цялото време скален феномен Столо надничаше над главите ни, като че ли ни гледаше, какви ги вършим. Както се и предполагаше, при такава голяма група и толкова много деца предвижването ставаше бавно, затова пък забавно. Образуваха се групички и се започна едно гледане на насекоми, гонене на гущери, мирисане на цветенца, гоненица и др.

“големите” момичета се движат независимо в страни от нас

Към 12:30 бях вече изгубил надежда, че ще стигнем целта и вече мислено планирах, кога пак ще дойдем. Вече вървяхме извън трака, уж по по-пряка пътека, паралелна на него. Разбрахме се с групата да се изкачим до под скалния венец поне, там да хапнем за обяд и да се връщаме. С последни усилия и без никаква пътека издрапахме някак си до подножието на скалния венец над село Добравица – гледайки към скалния феномен Столо – на около 300м. в ляво от него. Там насядахме кой където намери и разтворихме дисагите.

Докато другите хапваха, Мимето тръгна в дясно да търси начин да се качим на билото. Аз се отправих над нас в един улей, който изглеждаше проходим от долу. За няма и 10 мин, макар и да бе стръмно успях да се изкача до билото без да минавам по опасни места или да се изисква катерене. Изтичах и последните 100-150 м. до един ретранслатор от който скален феномен Столо се виждаше на около 300м по надолу.

Пътеката бе проправена. Върнах се при групата и споделих, че за няма и 20-30 мин може да отидем до нашата цел през улея. Незнайно защо, всички ми се вързаха (никога не съм доумявал, как приятели с деца, които десетки пъти съм ги водил в безизходни пътеки, ронливи сипеи, стръмни скали и пр., все още продължават да ми се доверяват. Благодаря ви – вие си знаете, кои сте :-))

В нашия импровизиран базов лагер останаха само двете най-малки дечица с майките си. Останалите 14 души залазихме по улея. Децата, макар уж да бяха уморени, направо тичаха по него и изглежда това бе най-вълнуващата част. Поне засега, преди да са стъпили на скален феномен Столо. Нарекохме улея – детския, поради факта, че го качихме с 8 деца. Предполагам, че досега не бе минавано от там или поне не видяхме никакви следи. Така че спокойно може да си го запишем като дебютно преминаване с право да му дадем име :-).

на слизане от Детския улей (горе над нас се излиза към билото, изглежда отвесно, но има прецеп)

До Столо стигнахме бързички, почти на бегом. И останахме дълго. Гледките от Столо са направо зашеметяващи. Скалите, разцепени като че ли от брадва, накъдрени и отвесни – поне 100 м. Седнахме на скалата и гледахме. Зеленото отсреща бе като наркотик. И ние се дрогирахме.

По едно време се сетих, че нося и дрон. Извадих го и го разходихме малко около скален феномен Столо. Децата също си поиграха с него, докато усетихме първи капки дъжд. Щеше да е забавно, ако се бе изсипал един хубав пролетен дъжд. Но ни се размина.

Върнахме се по същия улей и същия път обратно до колите. Беше, както обикновено, бързо и на тичешком. Скален феномен Столо е място за всеки ценител на красиви скални форми. Особено пролетно и есенно време е страхотна дестинация за еднодневен излет. А защо не и за повече, районът е богат на красиви забележителности като:

Как може да подкрепите блога “С деца на планина”?

За да продължим със създаването на още повече и по-качествено съдържание се нуждаем от подкрепата на нашите читатели. Тази подкрепа не коства нищо за вас, но на нас ще помогне да споделяме с вас още истории от интересни дестинации. Как да ни подкрепите?

Когато резервите нощувки си през Booking.com, просто използвайте банер в блога “С деца на планина” да влезете на страницата за търсене на места за отсядане. От всяка ваша резервация направена през нашия блог, ние получаваме част от комисионната, която Booking.com взима от хотелите. Цената на резервация за вас остава същата.

Booking.com

Благодарим предварително за подкрепата!

5 КОМЕНТАРИ

  1. В неделя се разходих до Столо. Радослав, благодаря за трака от вашето минаване – свърши чудесна работа. Минаването по “детския улей” е най-краткия подход и според мен е много готино. Браво на малчуганите, че са се справили да минат от там. На връщане се помотах да огледам и другите варианти от север. Минаването през алтернатвния улей – от трака на Радослав Зарков, също е ОК и няма да представлява проблем, но другите варианти при които се захожда от север са твърде обиколни, според мен. Така също и при всички тях има участъци, където движението е без пътека. А и части от черните пътища, които са дадени на картата на BG Mountains/kade.si в момента вече липсват. Като цяло се получи страхотна разходка. Пожелавам ви още много страхотни приключения сред природата, за които да споделяте в блога. 🙂

    • Благодаря много, Боян. Хубаво е, че си разгледал и съседните улеи. Така може да се установят по-леките и достъпни начини до достигане на скален феномен Столо.
      Пожелавам още много интересни преходи.

  2. Днес ходихме до скалния феномен Столо, но така и не се качихме до горе. Докато бяхме там, на място, не намерихме никъде в нета упътвания как се стига до горе! Няма и табели никъде. Вашият сайт излиза на първо място в гугъл, но много объркващо е написано: единият път е наляво, а вторият е надясно! Ние тръгнахме по първия вдясно… Така сте написали! Последно кое е Първия и кой Втория! Загубихме се и се отказахме…

    • Здравей Христо, съжалявам да прочета, че сте се объркали. Най-лесно щеше да бъде да ви пратя трак от нашето ходене до Столо, който може да следвате. Най-доброто описание на двата варианта до скалния феномен са на сайта на Понория, но сега виждам, че статията не може да бъде намерена. Ето от този линк се виждат двата официални маршрута до Столо – https://www.alltrails.com/explore/map/–10433667?referrer=gpsies
      Ние тръгнахме от завоя, където паркирахме, наляво през махалата (объркано е). През цялото време Столо се виждаше от дясната ни страна. Ние не минахме през връх Пресапница, както е маршрута е се изкачихме по един улей до платото над скалите. Ако пак тръгнете натам, не се притеснявай да пишеш предварително, ще споделя трак и още детайли по спомен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си