Начална страница Възраст Над 4г. Коджа кая – първо докосване до източна Стара планина

Коджа кая – първо докосване до източна Стара планина

от

юни 22, 2021

19856

Коджа кая е името на ежегодно планинско бягане, провеждащо се от няколко години и от известно време влязло в съзнанието ми като камъче в обувка. Организаторите така ме “захраниха” от социалните мрежи със изгреви, залези, гледки, local feeling, че тези 430 км разстояние до началната точка не можаха да се окажат достатъчна преграда, за да се запиша тази година. Още повече имах компанията на човек, когото ценя много и когото рядко виждам, понеже живее във Варна. Още миналата година кроихме с Милен планове да участваме, но заради пандемията го отложихме за 2021. Освен състезанието, това бе отлична възможност да посетим с децата една далечна, стояща зад хоризонта ни, дестинация.

Преди основната програма, а и за по-бързо интегриране, оставихме момчетата да поритат с местните деца на мултифункционалното игрище край бившето училище в село Билка.

Терен за нови запознанства. Езикът на футбола сближава бързо.

Коджа кая и останалите каи

Коджа кая, преведено от турски, означава “голямата скала”, се намира в близост до село Билка, край община Руен. Тя е една от трите каи (скали), които характеризират района. Освен нея там се намират и Орта кая (Средната скала) и Уч кая (Малката скала). До тях има добре маркирани пешеходни маршрути. Лично аз останах истински изумен от красотата на тези не толкова високи, но много обзорни връхчета. Някои хора закачливо наричат Орта кая “малкия Вихрен”, заради стръмното, каменисто изкачване. Него качих по време на състезанието и ми се ще да му бях отделил повече време. Оставих го за следващия път, когато планирам да посетим и Уч кая.

Преди да застанем на стартовата линия за планинското бягане планирахме да изкачихме Коджа кая с децата. От село Била до върха са около 3.5 км и почти 500 м денивелация. Тази суха статистика е крайно недостатъчна да се разбере, що за разходка е това. Изкачването до Коджа кая преминава както през открито места с красиви изгледи, така и през сенчеста широколистна гора. Пътеката е широка и едва ли може да се обърка. Има и маркировка, така че вниманието ни бе насочено изцяло на заобикалящата ни среда. Децата тичаха около нас, а ние с Милен и Веси имахме време да се видим и поприказваме.

До върха ни отне около 1.5 часа без да бързаме. А като се качихме на “Коджата” просто не искахме да си тръгваме. Останахме да похапнем и да се любуваме на гледката от върха. Накъдето и да се обърне, човек вижда китни селца сгушени в гънките на Източна Стара планина и за “цвят” ръкава на язовир Цонево.

Други туристи идваха и се връщаха, а ние си седяхме (почти) спокойно, гледайки някое от децата да не скочи през скалите. С Милен оглеждахме трасето за следващия ден и се чудихме как ще го катерим тичайки. Време бе да слизаме към село Билка, където децата щяха да участват в детското състезание по бягане с дължина 1 км. Бяха се развълнували и затичаха надолу. По пътя срещнахме други състезатели, изкачващи скоростно Коджа кая, като загрявка за утрешния ден.

Слизането бе доста бързо – за има няма 50 мин. бяхме отново в центъра на селото. Там имаше поне 200-300 души и много деца, готови за тяхното надбягване. 3-2-1 старт и почти 70 деца се втурнаха да бягат една обиколка из улиците на селото. Родителите бяха поне също толкова въодушевени, колкото и самите дребни състезатели. Много ми допадна, че местните деца се включиха също много активно в мероприятието и допринасяха допълнително за хубавата атмосфера. За около 4-5 мин. всичко приключи и първите финишираха. А между тях и цялата наша бригада – Ема стана втора при децата до 10г, а Стефко, Васко и Крис взеха медалите при момчетата в тяхната възрастова група. Голяма радост, голямо вълнение беше. А Милен и аз само се споглеждахме и знаехме, че утре ние няма да се качим на стълбичката на победителите :-(.

Вечерта преспахме в къща за гости в Аспарухово, на брега на язовир Цонево. Прекрасно местенце, което заслужава да му се отделят повечко дни. На път за къщата спрях да поснимам Чудни скали и да се насладя от пътя на впечатляващия скален феномен, образуван вероятно от въздействието на вятъра и водата.

Планинско бягане Коджа кая 25км.

С Милен се престрашихме да се запишем на 25 км. трасе Първоначално мислех за класическата маратонска дистанция, но ранния старт и липсата на подготовка определено щяха да изиграят лоша шега. 25 км. дистанция с 1600 м положителна денивелация си беше добър старт за сезона. Бяхме се разбрали с Милен всеки да си тича със своето темпо.

Още от началото се чувствах страхотно и поддържах добро темпо за терена. На Коджа кая бях за 35 мин, което изненада най-много мен. Следваше стръмно спускане и след още 2 километра второто, още по-стръмно изкачване към Орта кая. Тук нещата загрубяха, понеже това бе нещо средно между ходене и катерене, където ръцете се ползваха активно да се задържа по камънака. Излезе ми душичката за първи, но не за последен път днес, до върха. Разправят, че бил много красив и обзорен, но нямах много сили и време да се оглеждам. Пих една вода и затичах надолу по пътечката. Бях на 8-мия километър, а ми се струваше, че съм на 15-ия.

Следваха 10 километра по сравнително равен терен с едно-две изключения. За кратко се движих в групичка с още 2-3 момчета, но скоро се разпръснахме. Опитвах да тичам постоянно и да намаля ходенето до минимум. Знаех, че предстои още едно последно голямо изкачване, отново до Коджа кая. А тя ми се виждаше дълго време много отдалечена. Абе някак си не вървяха тези километри, както ми се искаше. На предпоследната контрола се засякох и с бегачи от другите дистанции – 14км, 45км и 75 км. Стана по-населено.

Там някъде, за първи път от доста време, бях изпреварен от една дама от нашата дистанция. Мислех си, да я следвам и при спускането да дам газ. За съжаление нейната преднина се увеличаваше. Предстоеше най-голямото изпитание – изказване на Коджа кая от западната страна. Бяха едни 430м денивелация за само 1.5 километра дистанция. Много ме узориха и на всеки няколко крачки трябваше да поемам дъх. Едва се добрах до върха, където имах нужда от 5 мин. почивка. Там ме подмина втора дама от нашата дистанция. Мислех, че надолу ще я настигна, но тази една минута преднина която и позволих всъщност и бе повече от достатъчна. Финиширах след нея. Финиширах 8ми при мъжете и 11ти в общото класиране. Не бях и мечтал за такива предни места. Не че са от голямо значение, когато бяга човек за хоби, но са един вид десерт за страданията и мъките по трасето.

Скоро дойдоха Веси и децата и заедно изчакахме Милен да финишира. Децата го съпроводиха в последните му 50 метра до финалната линия. Беше доста вълнуващо за всички ни. Имахме нужда от почивка и рефлексия на събитието. Побъбрихме и с останали участници. Наистина, атмосферата на планинското състезание Коджа кая е много приятна – хем състезание от една страна, хем някак си всички са приятели и познати, хем местните помагат, а пейзажите галят очите. И на човек му се иска отново да се върне и да се отвее по тез баири.