След като загряхме с кратка и приятна велоразходка между Локорско и Войнеговци през в.з. Манчов валог, реших да поставя на изпитание силата, волята и техническите умения на Ема и Кристиян с нов маршрут започващ пак от Локорско. И него взаимствах от МТБ справочника, както повечето ни идеи за планиснко колоездене в последно време.
В последния момент към нас се присъедини и Лия (7.5г), но вече нямах време и възможност да правя промени в маршрута. Едно е да „гърча“ собствените си деца, друго е ако са чужди (макар и братовчеди). С предупреждения, че няма да е никак леко тръгнахме от центъра на селото по асфалтов път нагоре по южните склонове на Стара планина. Предстояха ни 7 км. изкачване, първите 4 от които със завиден наклон. Сменяхме каране с бутане, бъбрихме си за живота по време на карантината и напредвахме. От време на време ни изпреварваше някой и друг колега колоездач. На края на асфалта спряхме да починем, да се подкрепим с нещо сладичко, преди да започне бутането по прашните пътеки.
Втората половина на изкачването бе по-полегата и там предимно карахме. Бавно, но все пак карахме. Децата не се оплакваха или мрънкаха, напротив бутаха и караха редом с мен.
На най-високата част, след около 2 часа след като тръгнахме, отново спряхме за кратка почивка и подсилване. Следваше спускането, което в този случай по никакъв начин не може да се нарече по-лесно. Макар и първоначално наклона да е малък и пътя широк, постепенно пътеката се стеснява и започва да суче между гора със стръмен склон от едната страна. Постепенно наклонът на пътеката се уголемява, а пропорционално с него се увеличава и техническата трудност на трасето. Децата определено не бяха подготвени за тези отчастъци, затова слизахме и бутахме. Но пък имаше и приятни отсечки, които да минем със стеснени коловози и малки бабуни. Те бяха най-чакани и децата даже искаха да ги повтарят с цената на повторно бутане нагоре.
Последните два километра бяха съвсем леки по поречието на Локорска река, по която стигнахме обратно до изходната ни позиция.
В обобщение това е маршрут за деца (пък и големи), готови да поемат с отворени обятия физически трудности и готови да изтърпят малко болка (физическа и психическа). За тези, които гледат на тези премеждия лато начин да се научат, както да карат по-добре планинско колело, така и да посрещат трудности с вяра и упорство. В никакъв случай не водете децата на този маршрут, ако не сте карали на други по-леки или подобни отсечки. Целият маршрут е около 13.5км, от които 7.5 са изкачване и 6 км. – спускане. Общата положителна денивелация е 360м.
