Активен уикенд на язовир Широка поляна

От поне година-две в главата ми редовно се зарежда следния филм: обикаляме с колелета красивите ни планиснки язовири, караме каяци, яздим, ловим риба, излежаваме се по хамаци и полянки с дъх на билки, бъбрим си вечер на лагерен огън и посрещаме изгрева след студена нощ в палатката. Този филм вървеше редовно, особено през летните месеци.

В началото на лятото направихме първата язовирна обиколка с децата около Белмекен. Беше прекрасно, макар и само еднодневно изживяване. Трябваше да надградим и затова последния уикенд се отправихме с децата и майка ми към язовир Широка поляна в Родопите. Избрах го, поради факта че би трябвало да е по силите и на Кристиян (5.5 години). И поради факта, че много хора го нареждат сред трите най-красиви язовира и нас.

Бивакът

Планирахме спане на палатка край брега на язовира, обиколка с колелета, а останалото беше въпрос на импровизация. Пристигнахме към 11:00 сутринта и по брега имаше десетки (а може би над стотина) палатки, кемпери и каравани. Беше наистина добре населено. Все пак няма как да е другояче в разгара на летния сезон. По карта избрах място за нашия импровизиран къмпинг в близост до вилно селище Романтика. Просто се отбихме към язовир Широка поляна в една от многобройните отбивки след вилното селище.

За наш късмет едни напускащи кемпингари ни оставиха 20л питейна вода от техните неизползвани запаси. Започнахме с изграждането на бивака. С помощта на децата опънахме двете палатки, сложихме хамака в съседство, а майка се зае с подготвяне на обяда. В непосредствена близост до нашия бивак имаше масичка с пейки, които ни улесниха при обяда и закуската (понеже нямахме собствена масичка).

Хапнахме и взехме да се излежаваме по хамаци и поляни. Децата тичаха напред-назад и се радваха на простора. Помогнаха да съберем дърва за лагерния огън по-късно. Заедно с майка ми събираха и билки за сутрешния чай. Идилията беше пълна. А красотата наоколо – трудна за описване.

Езда около язовира

В ранния следобед решихме да се разходим до вилно селище Романтика и да видим, какви активности предлагат. Можехме да избираме между каяк, водно колело и езда. За каяк бе малко хладно, затова се спряхме на езда. С Антон, собственика на конете, направихме едночасова разходка около язовира. Той с децата на единия кон – Санта, а аз с Люси отделно. Ездата е като терапия, особено ако е сред такава природа. Пораздвишихме се доста добре, поснимахме се. Аз се престраших да пояздя в тръс, което много ме изкефи. Не се усмелих обаче за повече.

Вечерта край лагерния огън

Един час измина доста бързо. Но пък стана време да се връщаме към лагера. Температурите започнаха да падат и беше време да напалим огъня. Ей няма такава красота. Безвремие. Точно като във филма, който вървеше в главата ми. Огънят се разгоря, нахвърляхме пържоли и шишчета на скарата, салата бе трикольорна. Музикалното оформление идваше от няколко страни и беше микс от руски соц-хитове, Слави Трифонов и нещо непознато за мен (тази тема ще засегна след малко).

Хапнахме, наслаждавайки се на залеза. Малко по-късно брегът на язовир Широка поляна бе очертан от множество лагерни огньове. А небето бе обсипано с безумно много звезди. Децата вече се бяха прибрали в палатката и като никога искаха към 21:00 вече да заспиват. Сгушиха се в спалните чували и за няма и 5 мин. заспаха дълбоко. И така до 8:00 на следващата сутрин. Не усетиха ни студ, ни шум, ни среднощните ми разходки.

Скоро и ние с майка ми легнахме доволни от деня. Заспах бързо край децата. Но само след около два часа започна една липсваща в моите фантазии дискотека. Някакви изживяващи се поп-фолк DJ озвучиха язовира (сигурен съм, че и на Тошков чарк ги чуваха). Въртяха се песни на Слави, Цеца и пр. звезди от близкото и по-далечно минало. И така до към 4:00 сутринта. Какви ли мисли не ми минаха през главата докато на сила трябваше да слушам не само музиката, но и разни съобщения по микрофона. Как пък не се замислиха, че тяхното удоволствие убива желанието на стотици други за спокойна вечер? Явно усещането за съобразяване им липсваше напълно, затова пък това за самоизява въпреки всичко и всеки беше свръх развито.

Та както и да е, децата не разбраха нищо от това, само аз и майка ми (както по-късно разбрах) будувахме до към 4:00 сутринта. После всичко утихна и имахме няколко часа спокоен и необезпокояван сън. А утрото – и то бе също толкова магнетично, както и залеза. Изпаренията на водата рано сутрин, карат не един и двама фотографи да стават рано и снимат тази картинка. А ранобудните рибари край брега само засилваха идиличната панорама.

Велообиколка на язовир Широка поляна

Днес бе денят за обиколка с колелета около язовир Широка поляна. След закуска, сложихме каските, напълнихме шише с вода и тръгнахме – Ема, Кристиян и аз. Обиколката е дълга около 17 км. и макар и като цяло лека имаше няколко места, които си бяха предизвикателство за децата и изискват както малко повече техника и сила, така и внимание. И двамата се справиха чудесно и за 2.5 часа заедно с почивките, яденето на диви ягоди и малини, снимките затворихме кръга.

Както отбелязах по-горе трябва да се имат в предвид следните трудности при обиколка с деца (ние я завъртяхме от вилно селище Романтика в посока изток, после минахме от северната страна, където излязохме на главния път). Макар и обикновено да се прави в обратна посока, аз избрах тази поради няколко причини:

• Минаването по главния асфалтов път бе основно надолу и по-бързо. Не исках да караме нагоре по пътя заради движението.
• Първата половина на обиколката бе с повечето трудности и децата още имаха сили.
• От северната страна има няколко недълги изкачвания, някои от които по доста каменист път. На някои места се налагаше да бутаме колелетата, но за кратко разстояние.
• Пак там следваха и спускания по доста каменисти отчастъци, които изискват добро владеене на колелото. Трасето е добро за първи стъпки в офроуд каране по по-претенциозно трасе.

Наистина обиколка на язовир с колело е едно несравнимо изживяване. Особено, когато съм с децата. Караме си, гледаме си природата около нас, бъбрим си, насърчаваме се, спираме да хапнем горски плодове край пътя.

Планове за другото лято

Догодина вече ще погледнем към по-дългите язовирни обиколки в района – Голям Беглик, Доспат, Батак. Само ще трябва да се надяваме на по-съобразителни съседи по палатка.

След обиколката на Широка поляна събрахме палатки и останалия багаж и се отправихме към вилното селище за обяд. Бях обещал на децата и разходка с каяк в язовира след като се нахраним. За съжаление взеха под носа ни триместния каяк, така че това начинание отпадна. Или по-скоро го отлагаме във времето и може би скоро ще намерим място и време за разходка по вода.

И така филмът, който вървеше последната година-две в главата ми успях да го изживея наистина. На живо се получи дори по-добре (изключая непланираната и нежеланата дискотека). И това ме зарежда с желание и ентусиазъм за още повече такива уикенди.