Осоговската планина отдавна си я бях нарочил за посещение – семейно и с колелета. Особено, след като се появиха и описание на маршрути (Осогово за начинаещи), подходящи за деца, беше въпрос само на време да я посетим. Е, времето дойде през първия уикенд на октомври и в събота сутрин натоварих четирите колелета и се отправихме към изходната ни позиция – хотел Три буки в Осогово. Бях се подготвил на теория за маршрутите, оставаше само тяхната практическа реализация.
И така след разтоварване на багажа и бърз обяд се отправихме към маршрут номер едно. Подробно описание за него, както и gps следа ще намерите тук. Това е и най-лесния описан маршрут в района и исках да проверя как ще се справи Кристиян с неговите 4.5 години и 12″ колелце по черните пътища и леките наклони. За Ема нямах съмения – не само поради факта, че вече добре боравеше със скоростите на 20″-ово си колело и имаше достатъчно сила, а заради това, че в последно време показваше много добро владеене на колелото.
Ден първи
Времето беше приказно за сезона – слънце, безветрие, шарена есенна гора навсякъде около нас. Соня реши, че предпочита да потича вместо да кара и тръгнахме. Тази, присъща само на майка орлица прозорливпост, спомогна да врътнем обиколката, помагайки на по-трудните места на Кристиян.
Следвахме трака до хотел Руен. Там за първи път объркахме пътя. Объркването усетихме бързо, защото стигнахме до задънена пътека. Върнахме се обратно до хотела и поглеждайки внимателно трака, хванахме правилния път в дясно покрай новата писта за ски. Карахме, бутахме, тичахме и си бъбрихме без да бързаме. На единственото разклонение в началото отново сбъркахме пътеката, продължавайки по привидно по-леката в ляво. Около километър по-късно и няколко десетки метра денивелация по-ниско се усещам и проверявам къде сме. Отново грешка 😉 Следва мъмрене и бутане нагоре. Сега вече бутаме всички. Сядаме и почиваме на една ествествена пейка край пътя и си хапваме някакви сладки неща, които носим.
Връщаме се на разклона, Соня и Кристиян решават да ни изчакат на хотел Руен, докато Ема и аз ще завъртим обиколката, която 4-5 км по-късно излиза отново на хотела. Тръгваме и темпото ни се вдига. Уча Ема на атакуваща стойка при спусканията и се радвам на напредъка и. Снимам я в движение и едва не се пребивам, когато предната ми гума занася на пясък, карайки с една ръка…
Караме ту леко нагоре, ту – надолу. За няма и 30 минуни стигаме хотела, където спираме. Не за дълго. Отиваме с Ема да спуснем и ски-пистата с колелета, упражнявайки атакуващата позиция 🙂
Към 17:30 се прибираме обратно в хотела и с последните останали сили взимаме под наем ракети за тенис и разцъкваме още час до залез на тенис корта.
Ден втори
На следващия ден програмата е същата – каране на колело и тенис. Този път решаваме да покараме повече по асфалта, за да е по-леко за Криси. Тръгваме в посока на хижа Осогово и играем на полицай и престъпници. Аз съм полицай и гоня с колелото преминаващи без паспорт границата деца 🙂 Веселбата е пълна. Соня отново оставя колелото и тича покрай нас. На едно разклонче точно преди ски фън парка на Осогово Соня предлага да се отклоним от асфалта и да вземем черния път в дясно.
Проверявам на картата и установявам, че на теория може да караме по него и няколко километра по нататък да излезем отново на асфалта. Речено-сторено. Първите метри са стръмни и Криси го държат, а ние с Ема караме напред. Преминаваме през пистите на фън парка и навлизаме в една приятна широколистна гора.
Караме още малко и предлагам да поостанем и починем сред пракрасната есенна гора. Не че сме уморени, но мястото бе някак магично. Даже вадя и хамака и го връзвам на две дървета. Оставаме над половин час, хапвайки, бъбрейки и мързелувайки на това приказно местенце.
Време е да тръгваме, макар и хич да не ни се тръгва. Продължаваме напред, пътя е приятен за каране и подходящ дори и за Кристиян. След около километър и половина излизаме на главния път при чешмичката. Ние се прибираме по асфалта обратно към хотела – карайки първоначално няколко стотин метра нагоре, след което следваше едно хубававо полегато спускане от порядъка на 2-3км.
По обяд поиграхме тенис преди да тръгнем към София. Не пропуснах аз да покарам до Кюстендил, спускайки се по асфалтовия път, докато Соня с децата слизаха с колата. Беше прекрасно спускане, което предполагам би било още по-яко, ако се направи по един от многобройните черни пътища.
В Кюстендил спряхме да хапнем в Fiends Bar & Grill, място което силно препоръчвам.
Получи се страхотен активен семеен уикенд. Каране на колело заедно все повече ми харесва и може би след година две, вече ще може да правим по-серизни велоразходки с децата.
