За първи път от доста време идваме семейно да караме ски в Банско за повече дни. Обикновено предпочитаме да прекараме годишната ски ваканцията в Австрия, а уикендите отскачаме до Рилските езера, Боровец или понякога до Пампорово. Тази година поради една или друга причина се спряхме на комбинацията от ски на Банско и термални бани в хотел Хот Спрингс (тук може да прочетет ревю на хотела)в село Баня. Ски ваканцията се получи повече от добре. Ски зона Банско ме изненада, показвайки както хубавото си лице, но също така нейната тъмна страна.

Светлата страна на Банско

Пиринско-Рилски красоти накъдето и да погледнеш

Нека започна с нещо, което поне мен ме плени – цялата заобикаляща панорама от върхове, ридове и долини. Макар и да съм бил многократно тук, нямаше ден в който да не отделях време да съзерцавам от Платото Вихрен и Кутело в ляво, Муратов връх и Дончови караули на заден план в южна посока, импозантните стени на връх Тодорка както и назъбените Стражи с Полежан и Каменица на заден план в дясно (както и още много други). Спускайки се със ските на север заснежените върхове на Рила и цялата Разложка котловина остават винаги пред погледа.

За любителите на зимни пейзажи ски зона Банско е райско място с много опции за зимен, а не само ски туризъм.

Ски зона Банско

Ски зоната също остави положителни спомени у мен, но също така и у цялото ни ски-семейство. Пътувайки с лифта с Кристиян, той тихичко ми каза “Тате, искам тук да живеем, много ми харесва” :-).

Пистите бяха увършани надлъж и нашир от децата, Соня и мен (само Томба остава засега запазена територия за Ема и мене). Комбинацията от приятни и сравнително дълги сини и червени писти е добра за всеки скиор, който има начални умения. За по-начинаещите зоната около Бъндеришка поляна предлага добри възможности за трупане на първоначален опит и ски-километраж.

Пистити бяха много добре обработени. Поради перфектните метерологично условия през някой от дните дори пистите и следобед бяха в добро състояние.

Всички лифтовете работеха и опашки в зоната от Бъндеришка поляна нагоре нямаше. Само през последния ден, поради силен вятър бяха затворени два от лифтовете водещи до най-високата точка на Платото. Въпреки това, в останалата част на ски зоната можеше се караше спокойно.

Положително е също, че децата до 7 години плащат символичната сума от 1 лв за ден.

С децата открихме фън парка в долната част на Платото. Толкова ни хареса там, че сигурно един цял ден сумарно сме отделили да скачаме там. Много се забавлявахме всички, а аз доста се учудих на смелоста на Криси и Ема да скачат по рампите и скокчетата. Кратко видео от нашите изпълнения:

И още малко снимки:

Освен това намерихме и много места край пистите и под лифтовете, които използвахме за тренировка на off road спускания.

Като цяло ски зоната в Банско е доста прилична и наистина заслужава да бъде добре посещавана както от наши, така и от чужди туристи.

Настаняване

Относно настаняването, има всякакви варианти – от бюджетни къщи за гости и хотелчета, до пре-скъпи хотели. Ние отседнахме в Hot Springs & SPA Medical Hotel в село Баня, от където за 7-8 мин бяхме на паркинга пред лифта. Банско и близките околности предлагат буквално стотици места за настаняване, а съшо така и вкусни кръчми за подсилване.

Booking.com

Тъмната страна на Банско

Това са нещата, които ме/ни дразнеха и реално заради които предпочитам да карам ски другаде, а не в Банско. Основната причина е управлението на ски зоната и прилежащата и инфраструктура. Не искам поста да бъде преобладаващо негативен, затова само ще изброя накратко дразнещите елементи (мисля те са такива не само за нас):

  • Чакането на долна станция на кабинката – не знам липса на капацитет ли е, липса на умения, липса на желание или просто нарочно, но дори и през седмицата имаше моменти на чакане от порядъка на 15-20 мин. Е-е, за мен това е основен демотивиращ фактор. И НЕ, не искам втора кабинка, а разумно управление на наличните ресурси.
  • Платеният паркинг от 12 лв на ден, независимо от престоя (единият ден, като видях опашката, исках да изляза 1 минута след като платих- е не се получи). Влизаш и плащаш 12 лв.
  • Ценовата политика за ски картите – хайде разбирам до някъде 65 лв на ден за възрастен (и безплатно за деца до 7г), но пък къде е стимулът да се купи карта за повече дни. 2 дена – 125 лв (-5лв спрямо две еднодневни карти), 3 дена – 190 лв (отново само 5 лв разлика српямо три еднодневни карти). Няма полудневна сутришна карта, а следобедната от 12:30 е 50 лв… Няма и фамилни карти, за деца над 7г. (които си заслужават). Няма и карти за семейство, които да може да ползва една обща карта.
  • Цените в заведенията в ски зоната – макар пистите да отстъпват спрямо алпийските курорти, то поне в цените в заведенията сме ги поизравнили (пържени картофи със сирене – 12лв, паста болонезе – 20 лв, супа – 8-9 лв, бира – 7-8 лв.). Щеше да е добре, ако поне се опитаме да догоним западняците в нивото на обслужване
Опашка преди обед в работен ден (15-20 мин чакане)

В заключение

Дълго време тъмната страна на ски зоната в Банско ме възпираше и не я посещавах (само за по ден, когато сме в района). И все пак да караш ски на Банско е приятно, има разнообразие на писти за деца и възрастни, има хубав фън парк и прекрасни панарамни гледки. Заслужава си идването. Трябва само да се заредите с малко търпение и средства.

Определено пак ще дойдем в Банско да караме ски, а защо не и на някой зимен преход. През лятото вече имаме планирана почивка, отново на Пирин голф, който ще ползваме като базов лагер за разнообразни преходи и приключения в района.