След като миналата година се включихме семейно в похода на село Войнежа до Тодорската чешма, тази година случихме, че ежегодния поход от туристическото дружество на село Кладни дял ще се състои през уикенда, когато сме там. Имах идеи за ходене на палатка децата, но възможността да се срещна с нашите съседи от Кладни дял и да се разходя из толкова малко познатите, а същевременоо толкова близки места ме грабна. В 9:10 сутринта бяхме пред читалището. Останалата група тъкмо бе тръгнала и съзирайки гърбовете на последните ги последвахме. Целта днес бе първо да се стигне до местност Стойкова чешма. Там щеше да се спретне лагер. За тези, които имат още желание разходката продължаваше до връх Планиница.
За мен и Ема нямаше съмнение, че ще отидем до върха. Кристиян и майка ми планираха да ни изчакат на “базовия лагер”. Бяхме общо 25 души, някой дошли специално за похода от София.
Пътеката за него бе избрана и минахме както през гориста част в търсене на гъби (намерихме страшно много по вид гъби),
така и през открита – с много обзорни гледки към централните северни части на Стара планина. Погледите на места стигаха чак до вятърните ел. генератори около Бузлуджа.
Научих също че по билото е минавал стар римски път, останките от който още могат да бъдат видяни. Би било интересно да се дойде отново и да се потърсят…
След качването до върха всички се събрахме край Стойкова чешма и хапхаме, какво си носихме.
Получи се определено една интересна и много приятна разходка. Замислям се дали скоро да не се върна с колело и да пообиколя района отново.
Благодаря на всичко организатори от Кладни дял и на всички участници за споделените моменти.
