От доста време си бях набелязал върховете Тодорини кукли в западна Стара планина за една разходка. Подробности за самия преход прочетох от блога на Ели – Друми в думи. Избрахме една слънчева ноемврийска неделя със стабилна прогноза за времето за това начинание. Към нас се присъединиха още няколко приятели и се отправихме през Петроханския преход до хижа Петрохан, където бе изходната ни точка. След кратко лутане открихме пътеката към билото – беше маркирана и с табелки. Тя е и част от маршрута Ком-Емине, който децата познават от книжката “От Ком до Емина – Бръмбалюгите отиват на море“.

Името на Тодорините кукли се свързват и с народната легенда за красивата мома Тодора (източник: Уикипедиа). Според народната песен тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, усетила как нещо я тегли за престилката, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта ѝ.

Ние започнахме с изкачване през гориста пътека, което не отне повече от 10-15 мин. След това излязохме на открито и така остана през цялото време до върха. Видимостта бе перфектна, времето идеално за късно-есенен преход. Децата кръжаха около нас, потънали в техни си игри, а ние си бъбрехме спокойно. Покрай пътеката все още се намираха черни и червени боровинки, които ни забавяха. Макар доста да бяха попреминали, имаше и добре узрели и запазени.

През цялото време до върха (а те са общо четири върха) изкачването е плавно, направо приятно. До първия връх на нас ни отне общо три часа с мнооого лежерно темпо, почивка за хапване и бране на боровинки. До там са малко по-малко от 8км. и около 260м. положителна денивелация. С наближаване на първата от четирите Тодорини кукли гледките около нас ставаха все по-впечатляващи. В ниското гъста облачна маса бе уседнала. Тя не позволяваше да се видят селцата и градовете. За сметка на това на нашата височина погледът спираше в хоризонта. Гледайки на запад се виждаше връх Ком.

След първата кота на Тодорини кукли се насочихме към втората (тази с бетонната кула). Повечето хора, които видяхме стигнаха до тук. Ние също разтоварихме раниците за релакс и обяд. Аз обаче исках до “отскоча” и до третия връх. До него се стига по стръмно спускане към седлото и каменисто, а на места доста тясно, изкачване по скали. Към мен освен Ема и Кристиян се присъединиха Лия, Ярон и Сузана. Останалите се излегнаха да ни чакат. От третия връх гледките на север бяха най-обзорни. Морето от облаци под нас само даваше контраст на синьото небе и кафявото било на Стара планина.

За да не се връщаме по същия път до основната пътека, подсякохме първите два върха по пътека, която минаваше западно под тях. Първоначално слязохме до нея  offroаd и бе доста забавно. След това си поехме по пътечката докато тя ни изведе до основния път, по който дойдохме. Като говоря за прибиране, нямам в предид нормално ходене.Поне по децата то се изразява в тичане, въргаляне, скачане, бутане и катерене. понякога едновременно.

Общо “навъртяхме” почти 17км, които ни отнеха над 6 часа. Шест часа прекарани сякаш на една по-красива планета, наречена Стара планина.

Тази разходка силно я препоръчвам при приятни и тихо, не много горещо време. Според мен деца на и над 6г. биха се справили с маршрута без проблеми, защото макар и дълъг няма уморителни изкачвания или слизания.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си