След вчерашния дъжд, днес се очертаваше слънчево време и нямахме търпение да тръгнем отново на път. Днешната отсечка се оказа най-красивата и определено заслужава повече време, отколкото ние разполагахме. Очаквах две основни забележителности – манастира в град Мелк и очарователния културно-кулинарен-винен район Вахау (намира се между градовете Мелк и Кремс).
До Мелк имахме около 30 км и без да губим време се отправихме на път. През цялото време до първата ни планирана спирка се движихме от дясната страна на реката.Гледките вече бяха познати – много зелено, Дунав в непосредствена близост и китни градчета и селца. От време на време откривахме замък, кацнал на някой от хълмовете край реката. Разбира се, както обикновено, спирахме да се снимаме или просто да постоим край Дунав.
След малко над 2 часа стигнахме до Мелк и още от входа му бяхме впечатляващия манастир, намиращ се на хълм над реката. Той е част от световното културно наследство под ЮНЕСКО. Имахме намерение да му отделим повече време, дори с риска да пътуваме до късно до днешната ни цел. На централната уличка оставихме колелетата и се качихме до манастира. Взехме си платен тур, като преди него разгледахме изключително красивата градина, прилежаща към него. Не бих могъл да преразкажа историята му, но силно препоръчвам това посещение, ако се намирате в близост. Дори децата бяха унесени от интересния разказ на гид-а ни из различните помещения на манастира.
След духовното ни обогатяване, се обогатохме и кулинарно в една сладкарница. Следваше навлизане в района на Вахау. Минахме от лявата страна на реката и започна една върволица от лозови масиви, църкви, замъци, старинни постройки, забележителни малки селца, много цветя и … разбира се Дунав. Един ден искам да се върнем тук и просто да извървим тези 30ина километра, спираме във всяко едно село, да разгледаме всяка една църква и крепост, да хапнем във всяка една кръчма, или просто да сядаме и почива на всяка една пейка край реката.
На една узряла череша, която “разгледахме” от всички страни забравихме слънчевите очила на Ема. Това го установихме на около 7-8км по-късно. Соня и Кристиян останаха в един ресторант да ни изчакат, а ние се върнахме да ги търсим. Някой ги бе намерил и оставил на една пейка край черешата…
Върнахме се в ресторанта и направихме една от най-вкусните вечери от пътуването. Ще за късмет. Насладихме се на локални кулинарни изкушения, опитахме от местното вино и ако нямахме вече резервация, щяхме да останем тук още дълго. Пред нас обаче имахме около 7-8км, а вече беше тъкно. Идеално, за да включим най-сетне светлините, които бях купил на всеки един от нас. Нощтното каране се превърна в състезание. Състезавахме се с един кораб по Дунав, който плавно возеше гостите си по реката. Не знам с колко възела в час караше, но беше доста забавно да държим неговото темпо.
Пристигнахме в Дюрнщайн след 23ч. Доста изморени, но изпълнени със щастие и усмивки от изминалия ден. Децата заспаха преди да успеят да се съблекат, докато аз не исках деня да свършва и го удължих с още една чаша чудесно бяло вино от Вахау.
