Пристигане в Пасау

Преди да започна със самия тур, който изминахме за шест дни, ще споделя някой логистични аспекти, как стигнахме с колела до Пасау – нашата изходна точка. Оказа се, че организацията на един такъв велотур си има своите особености, особено, ако той е в различна държава. Избрахме началната точка – град Пасау – понеже Соня и аз сме следвали там университета и още имаме приятели, които искахме да посетим. Искахме също да покажем градчето на децата, да видят къде сме се запознали и къде сме живели и учили.

Целият багаж, вкл. колелата натоварихме и се насочихме към Виена. Там планирахме да оставим колата и с влак да се предвижим до Пасау. Паркирането във Виена е доста сложно и след подробно търсене намерих сравнително изгоден паркинг близо до гара Виена запад (Wien Westbahnhof). Цената за седмичен престой на колата бе 40 евро, което си е оферта.

Вече знаех, че бързите влакове за Пасау нямат сводни места за колела, затова трябваше да се задоволим с техните пътнически влакове. Очакваха ни три смени на влакове и 5 часа път. Хубавото бе, че тези влакове тръгваха на всеки час. Освен това за тях взехме групов билет за двама възрастни, две деца и четири колела за 52 ерво. Със самите влакове (пътнически) започна и културния шок – изглеждаха като нови, седалките – като току що изпрани, тоалетните – чисти, с топла вода, сапун и салфетки, безплатен интернет, обозначени места за колела (в първия и последен вагон). Можех да пътувам не 5 а 10 часа така.

• 

• 

Пасау и начало на велотура

Събота следобед пристигнахме в Пасау и с колела отидохме първо до хотела да разтоварим багажа преди да се видим с приятели. Разходихме сме из стария град, видяхме дискотеките, където щуряхме, и хапнахме в ресторант, за които тогава си мечтаехме да влезем :-). Беше страхотна вечер с приятели, на които благодаря за времето. Бяхме се настанили в хотел Dreiflüssehof, чиято закуска мога само да препоръчам. Той е малко в страни и нагоре от центъра, но тези 2-3км едва ли са проблем, когато някой планува да измине 350км с колело 🙂

В неделя след обилна закуска Байрактарската дружина тръгна с идеята да разгледам Пасау в района около университета, да покажем библиотеката на децата, където със Соня имаме хиляди прекарани часове, да караме по алеята край река Ин, до нейното вливане в Дунав, да видим сградата на кметството с показания за наводненията през последните 5 века…

Дори и с бързане ни отне около 2 часа само да напуснем Пасау и да се впуснем в това приключение. Днешната цел бе една гостоприемница Gasthof in der Exlau, която също се оказа добро попадение. До там имахме около 60км.

Интересно по алеята

То самата велоалея между Пасау и Виена си заслужава, но тук ще обърна внимание на някои неща, които видяхме и посетихме, но и на такива, които за съжаление не успяхме да видим. През целия ден днес се движихме непосредствено покрай реката. Денят беше доста слънчев и лекия вятър край реката внасяше приятна прохлада. Преминахме първоначално няколко селца, в едно от които имаше бензиностанция, от където успяхме да заредим вода и сокове. Всичко друго бе затворено заради почивния ден.

Първата спирка за подсилване беше Haus am Strom GmbH – “Къща на тока”, където имаше заведение, катерушки и водна електроцентрала със шлюзове, които позволяваха кораби да преминават по реката. С децата гледахме как спадат и вдигат нивото в шлюзовете, полюшкахме се, полежахме малко преди да се отправим на път отново.

Следваше спонтанна среща с добре узрели череши, които атакувахме от движение. Макар да бе обедно време се наядохме, с каквото ни е предложила природата :-). Скоро след това седнахме да хапнем и на истински обяд (Brotzeit). Бая си почакахме, докато ни обслужат и денасат храната, затова си запълнихме времето с настолни игри, които децата намериха в заведението. Идилията беше пълна. Единствено не успяхме да закачим хамака, който носехме, да полежим малко (това така и не се случи през цялото ни пътуване).

По план днес имахме две возения с ферибот, понеже от лявата страна на реката алеята свършва. Всички чакахме това преминаване с вълнение. Според трака първото преминаване бе на 43км. Там имаше едно кей-че, а лодката (не знам защо го наричат фери – ferry) вече пътуваше към нас от отсрещния бряг. Тя по същество си е водно такси, което цял ден вози хората от единия до другия край. Такива имаше много по продължението на реката. Доста се изкефихме да това събитие, което макар и за кратко, ни превози до другия край на реката. Децата веднага налягаха на носа на лодката.

Една от основните забележителности за днешния ден следваше от десния край на реката, където акостирахме. По пешеходна пътека може човек да се качи на един хълм (и да види една огромна меандъра на река Дунав от високо, т.нар. Schlögener Schlinge. За съжаление трябва да се отделят около 1.5 часа за това, които ние използвахме за Пасау. Жалко, но така е на път, трябва да се избира. А нас ни притискаха две неща – работното време на другата лодка, която трябва да ни върне на левия бряг и очакващата се буря, обявена за към 20ч.

• 

• 

След около 8-9 км отново с лодка се върнахме на “нашия” бряг. След което следваха още 10км докато стигнем нашата квартира за вечерта. По пътя в страни зърнахме една сърна, която май искаше да слиза до реката да пие вода. Изплашихме я. Децата изостанаха доста зад нас, без да разберем, че са нападнали плантация с диви ягоди, докато ние със Соня си карахме и бъбрихме. Добре, че едни хора ни казаха, че те ще се забавят :-).

• 

• 

• 

Гостоприемница Gasthof in der Exlau изглеждаше още от далеч доста приятна. Тя се намираше директно на брега на реката, някъде в нищото (не видях селище, а тук таме няколко къщи). Посрещнаха ни с с това, че има прясна риба и ако искаме трябваше да поръчаме преди дъжда. Разбира се ние се позабавихме, и за малко да изтървем рибата. Изведнъж притъмня и такъв дъжд се изля (примесен с малка градушка), че е трудно за описване. Извадихме късмет днес с времето и остана да гадаем, какво ще е на следващия ден. По прогноза щеше да е слънчево.