Да се разходим из каньона на река Шегава е идея, която се е загнездила в главата ми поне от 2-3 години. Все чаках удобен момент. И ето че последната събота той настъпи. Оставихме малко колелетата да си почината от “тормоза”, който получават от нас и заедно с Венци, Бени и Яна се отправихме към изходната ни позиция – село Раждавица и по-скоро разклона за началото на каньона.
За самия преход няма почти никаква информация в нета освен снимки и някои наименования на скали. Бях разгледал на карта възможните варианти за преход и с голяма доза ентусиазъм тръгнахме по широката пътека в началото. Моите спътници си нямаха и на идея, къде отиваме. Моето предимство бе, че бях погледал снимки в Интернет. Но това неизвестно до голяма степен е и магнетичното на този каньон – човек само е чувал за него, няма подробна информация, което дава възможност за импровизации и разглеждане на много диви кътчета,
Каньонът на река Шегава се врязваше дълбоко в Конявската планина. Самата река е пресъхнала и докъдето стигнаьме – вода не видяхме. От лявата ни страна имаше многобройни скални образувания – пирамиди, зъбери, отвесни стени, игли, някои от които си имат имена. От дясната страна стръмния склон е изцяло залесен.
Първите скали Някой ни следи иззад храстите
Първоначално се движихме по самото пресъхнало корито на река Шегава. Едва забележима пътечка ни водеше напред, но аз често проверявах Oruxmaps-a, дали все още сме по следата. След няколко стотин метра пътя взе да се стеснява и ние започнахме да се провираме между дървета. Каньонът започна да се затваря и пътеката започна да се изкачва от ляво над речното корито. Стигнахме мястото на първата почивка – над т.нар. пресъхнал водопад (около 1.5 км от началото). Там срещнахме друго семейство с деца. Тук пътеката се разделя – напред се продължава по реката и може да се стигне до село Буново (до там са около 5.5 км и 370м денивелация.) Тази пътека върви в ниското на долината и при нея липсват гледките към скалните зъбери и образувания.
Тръгнахме на ляво и нагоре към скалите. Пътека, която (на места) е обозначена с каменни пирамидки. По картата тя трябва да ни изведе на около 300м по-високо и от там през скалите обратно до колата. Този маршрут обещаваше да има стръмно катерене, непрекъснати гледки към каньона, все нови и нови интересни скални формирования. На картата имаше три места, които бяха обозначени като опасни. Решихме да стигнем до тях и да преценим на място положението.
Пътеката придобива алпийски характер при скалите На места скалния и ронлив терен отстъпваше място на тревисти отчастъци Скални кули Каньонът на река Шегава – изглед на север На слизане Каньонът на река Шегава – изглед на юг към с. Раждавижа Едно от многобройните скални образувания Дупка в скалите – до там терена е доста стръмен и не посмях да се доближа повече.
Вървяхме на серпентини, понеже склона си бе достатъчно стръмен, а пътеката (където такава имаше) съвсем тясна. Движихме се внимателно и често спирахме да се оглеждаме. Панорамата със всеки един изкачен метър ставаше все по-впечатляваща. Достигнахме до първото маркирано опасно място. Е, нямаше по-голяма опасност от това, което бяхме изминали досега. Все пак направихме равносметка на темпото и оставащия път. Групата бе раздвоена – едната част искахме да продължим напред към неизвестното, но друга част предпочете да не рискуваме. В крайна сметка решихме, че е по-разумно да се върнем и да дойдем друг ден – по-подготвени и разполагащи с повече време.
Връщането бе, както се очакваше по-бавно заради стръмния и хлъзгав терен. Вървяхме бавно и си бърпорехме, наслаждавайки се на прекасната природа около нас. Докато правихме обедната почивка над пресъхналия водопад, аз си разходих нагоре. Изкачих се на 150-200м. и се убедих се, че мястото наистина е уникално. Представих си, че това е Австрия и как покрай стръмните скали и сипеи, по скалните игли и порамиди, има изградени въжета – тип виа ферата. Чудех се колко ли маршрута могат да се направят и да превърнат това местенце в магнит за търсачи на силни усещания. Пред очите ми изникват леки, кратки маршрути до скални дупки, но същи и трудни и продължителни такива, които ще задоволят и най-претенциозните. Засега това местенце остава само на 2-3 фирми, които организират екстремни преходи тук, но потенциала е за много повече.
След дълга почивка и наслада за сетивата се отправихме по същия път обратно към колите. Каньонът на река Шегава определено си заслужава да бъде открит от повече хора. Ще се радвам всеки да сподели, ако е бил там и кой маршрут е направил.
Още интересни идеи за преходи в района:
Водопад Полска скакавица по жп линията
Водопад Полска скакавица през едноименното село
