МАРТ 2020: Почти пет години след първото ни ходене до минералните извори на с. Железница се отправихме отново в пълен семеен екип. Макар да бе просто един студен, мрачен и кален ден, ние успяхме да го превърнем в приключение, което дълго ще си спомняме. Обиколихме всичките основни минерални извори, посетихме известните горски джакузита, поседяхме край топъл басейн край реката, преминавахме я два пъти по паднали дървета и камъни и бяхме единствено и само със себе си.
Пътеката, по която минахме, едва ли може да се провърви без помощта на дигитална карта или познание на местността. При желание някой да повтори това приключение с удоволствие ще споделя следата ни.
Сега споделям снимките от разходката с кратко описание в самите тях.
—————————————–
НОЕМВРИ 2015: Всъщност планът ми беше съвсем различен за днешния ден. Бях сам с децата, докато Соня отново работеше. За добро или зло останахме и без кола за днес и се наложи да импровизирам, ако не исках да останем целия ден в София. При това, времето беше идеално за разходка из планината.
Сетих се за една отдавна набелязана цел – с Железница и намиращите се в близост термални извори. Бях чел и за джакузита в гората. Определено по-добрата алтернатива от разходка в Южния парк. Като завиден проектен мениджър направих кратък логистичен анализ, след който поехме с такси до най-близката спирката на автобус 69, намираща се на Икеа. От там с него се придвижихме до центъра на с. Железница. Нямах кой знае каква представа къде точно са изворите, но с питане (и гледане) до Цариград се стигало.
До кметсвеото на селото видях указателна табелка за минералните извори и я последвахме. Пътят водеше надолу по река Ведена (интересно защо улицата се казва Стамболова река?). Един дядо ни каза, че имало извори при банята и други в гората с направените джакузита.
Вървяхме с децата по пътя и се надявах да разбера повече за изворите от банята. Една баба ми беше казала в автобуса, че я били оправили и аз се надявах да видя някаква обновена постройка, приличаща на баня.
Вървяхме около 2км докато стигнахме едно мостче и път от другата страна. Снимахме се с децата, но не видях смисъл да сменяме страната на реката.
Отсреща имаше само някаква полусъборен каменна сграда. След около 20-30 м. забелязах, че там има извори с топла вода. Определено беше топла, понеже се издигаше пара от тръбите и изтичащата от тях вода. Навръщане щяхме да се отбием.
Малко по-надолу видяхме и синя маркировка, която ни отведе по един широк коларски път. Обаче само на 50 м. по надолу пътят просто преминаваше през реката и продължаваше в една гора. Бях сигурен, че горските джакузита са някъде там, недалеч от сегашното ни местоположение.
Остава въпросът как да преминем с децата. От ляво имаше паднало дърво, образуващо естествен мост. Изглеждаше ми прекалено рисково да мина от там с двете деца. Камъните лежащи в реката бяха на отстояние един от друг, правещо невъзможно да се използват за мост.
Остана прецапване на реката. В крайна сметка се отказах. Децата вече запозваха да мрънкат, а имахме около 2.5 км път назад. Върнахме се до моста и минахме от другата страна. Там имаше още едно семейство с момче. Оказа се, че това е основния термален извор…
… и банята
Все пак бях изумен като надникнах в едното крило и видях басей с топла минерална вода. Другото момче се съблече за отрицателно време и скочи вътре. Ако съм честен и на мен ми се щеше да се топна.
Съседното крило на банята – пълна разруха
Постояхме и позяпахме тази грутескна гледка. Природата да ни дари с такова богатство – топли минерални извори. А хората така да се отнасят с него. Няма да споменавам какво имаше в близост до басейна и изворите. Жалко, че не пазим, това което имаме.
Със смесени чувства се върнахме до центъра на селото. Ема и Кристиян хапнаха сандвичи и поиграха на катерушките докато ни дойде автобуса. На слизане към столицата накарах Ема да погледне София от високо, а тя ми отговори “тате, това е Дубай, не е София. Виж какви кули има” (визирайки панелките в Младост) хахаха.
Още минерални извори
Тракийска гробница и минерален извор Старосел
