Скален феномен Столо е дестинация, която замислям поне от три години, когато прочетох за нея за първи път и видях снимки. Винаги съм си падал по малко известни, но интересни забележителности. А скален феномен Столо е точно такъв. С усилията на моят адаш Радослав Зарков и неговия сайт Понория, информацията за това местенце и като цяло за забележителностите в красивата Понор планина е достъпна и изчерпателна.
Преди две години направихме прекрасна разходка до водопад Добравшка скакля и пещера Говедарника в района. От там зърнахме и масивния рид на Добравишки скали и се зарекох пак да се върнем. Като поотраснат децата. Е, времето узря и ето ни в събота преди обед 5 коли с общо 18 души от които 10 деца на възраст между 3 и 9г. бяхме на изходната позиция в село Добравица край Брезе (намира се на острия ляв завой, където спряхме колите).
От там за скален феномен Столо бях намерил два маршрута – един, който тръгва на ляво през махалата и достига Столо през връх Препасница. Вторият е от дясно – изключително добре описан от Радо. И двата маршрута показваха около 4.7 -5 км в една посока и около 400м денивелация – доста солидни цифри за групата ни, но все пак решихме да се пробваме.
Тръгнахме нагоре по първия маршрут в ляво към няколко къщи на село Добравица. За бързо излязохме над къщите. През цялото време скален феномен Столо надничаше над главите ни, като че ли ни гледаше, какви ги вършим. Както се и предполагаше, при такава голяма група и толкова много деца предвижването ставаше бавно, затова пък забавно. Образуваха се групички и се започна едно гледане на насекоми, гонене на гущери, мирисане на цветенца, гоненица и др.
Към 12:30 бях вече изгубил надежда, че ще стигнем целта и вече мислено планирах, кога пак ще дойдем. Вече вървяхме извън трака, уж по по-пряка пътека, паралелна на него. Разбрахме се с групата да се изкачим до под скалния венец поне, там да хапнем за обяд и да се връщаме. С последни усилия и без никаква пътека издрапахме някак си до подножието на скалния венец над село Добравица – гледайки към скалния феномен Столо – на около 300м. в ляво от него. Там насядахме кой където намери и разтворихме дисагите.
Докато другите хапваха, Мимето тръгна в дясно да търси начин да се качим на билото. Аз се отправих над нас в един улей, който изглеждаше проходим от долу. За няма и 10 мин, макар и да бе стръмно успях да се изкача до билото без да минавам по опасни места или да се изисква катерене. Изтичах и последните 100-150 м. до един ретранслатор от който скален феномен Столо се виждаше на около 300м по надолу.
Пътеката бе проправена. Върнах се при групата и споделих, че за няма и 20-30 мин може да отидем до нашата цел през улея. Незнайно защо, всички ми се вързаха (никога не съм доумявал, как приятели с деца, които десетки пъти съм ги водил в безизходни пътеки, ронливи сипеи, стръмни скали и пр., все още продължават да ми се доверяват. Благодаря ви – вие си знаете, кои сте :-))
В нашия импровизиран базов лагер останаха само двете най-малки дечица с майките си. Останалите 14 души залазихме по улея. Децата, макар уж да бяха уморени, направо тичаха по него и изглежда това бе най-вълнуващата част. Поне засега, преди да са стъпили на скален феномен Столо. Нарекохме улея – детския, поради факта, че го качихме с 8 деца. Предполагам, че досега не бе минавано от там или поне не видяхме никакви следи. Така че спокойно може да си го запишем като дебютно преминаване с право да му дадем име :-).
До Столо стигнахме бързички, почти на бегом. И останахме дълго. Гледките от Столо са направо зашеметяващи. Скалите, разцепени като че ли от брадва, накъдрени и отвесни – поне 100 м. Седнахме на скалата и гледахме. Зеленото отсреща бе като наркотик. И ние се дрогирахме.
По едно време се сетих, че нося и дрон. Извадих го и го разходихме малко около скален феномен Столо. Децата също си поиграха с него, докато усетихме първи капки дъжд. Щеше да е забавно, ако се бе изсипал един хубав пролетен дъжд. Но ни се размина.
Върнахме се по същия улей и същия път обратно до колите. Беше, както обикновено, бързо и на тичешком. Скален феномен Столо е място за всеки ценител на красиви скални форми. Особено пролетно и есенно време е страхотна дестинация за еднодневен излет. А защо не и за повече, районът е богат на красиви забележителности като:
- водопад Добравишка скакля
- Пещера Душника край Искрец
- Вазовата екопътека
- екопътека Под Камико край гара Бов
- Лакатнишки скали
