Време е да ви запозная с едно приятно семейство – Сабина и Георги и двете им дечица Борис и Ясен. С тях се срещнахме преди година на първата сбирка на Малки планинари на хижа Бунтовна. След това често ги виждам да споделят интересни и нетрадиционни разходки, от които и ние черпим идеи. Обичат да са сред природата и не се притесняват да споделят тези мигове с малките си деца през всички сезони.
Моля да се представите вие и вашето семейство.
Ние сме Сабина и Георги и имаме 2 деца – Борис /3г/ и Ясен /1г.2м/. Живеем в София, но при всяка възможност гледаме да сме извън града.
Какво обичате да правите през свободното си време заедно?
Да сме сред природата или близо до нея – на село. Не ходим само по планини, а и в ниското, където също има много, чудесни и интересни места за посещение и разходки.
Колко често обикновено излизате сред природата с децата?
Зависи от много фактори, но гледаме минимум 2 пъти в месеца да сме на разходка в планината или сред природата. През януари и февруари например никъде не успяхме да отидем, тъй като децата боледуваха, но пък през март буквално всеки уикенд успявахме да сме навън. Зависи и от това, колко сме ангажирани откъм битово и служебно естество. В случаите, когато сме много заети, минаваме на план Б – на село, което също ни удовлетворява – прекарваме немалко време на открито, спокойствие и чист въздух.
Какви трудности срещате при излети с бебе и малко дете?
От нашия опит до момента като цяло трудното нещо е багажът за две малки деца. Затова подбираме леки и кратки маршрути без голяма денивелация. За носенето на дете на гръб безспорно за нас най-оптималният период е от 3-4 месеца до около 2г. След тази възраст вече тежи, а и си му е време да ходи повече. Затова и се отказахме да вземем раница-самар, предпочитаме ергономичната раница, лека и лесно преносима е и ни върши чудесна работа. На децата им е много удобна, дори на големия. Проблемът с потенето сме го решили с малки хавлиени кърпи, които периодично се сменят. Въпрос на избор. Това е общо взето, други трудности досега не сме имали, освен багажа.
Какви обикновено са пречките да не успеете да ходите по-често (ако изобщо искате да сте по-често в природата)?
Битови и служебни ангажименти, които понякога ни задържат вкъщи и през почивните дни.
Какви излети предпочитате най-вече и защо?
Най-разнообразни, по-нависоко лятото, пролет и есен в по-ниското. Обикаляме много по водопади, стари черкви, долмени, еко пътеки. Интересните места са безброй. На този етап с децата ходим основно с кола донякъде и после пеша на малко разстояние. Така изглежда излетът ни. Основно еднодневни екскурзии. А ако е за повече дни, избираме място за базов лагер за разходки-лъчове в околността. Улеснява логистиката и пести време и пътуване с кола. Например миналото лято бяхме на почивка на Пампорово за 10 дни. А районът там е толкова богат на интересни места, че не ни стигна времето да обиколим набелязаните обекти за посещение. Пак ще се върнем. Има доста подходящи места за дълъг престой и базов лагер – Семково, Павел Баня, Стрелча, Велинград, Свиленград, Кърджали, Сандански.
Аз съм почитател на велопоходите – много добър начин да видиш много места за кратко време, до които няма достъп с кола. Скоро ще покажем на Борис и този вариант за разходка сред природата. Дано да му допадне. Къмпинг още не сме пробвали, но и това ще стане.
Разкажете интересна случка с вас и децата по време на излет сред природата (преход, колело, ски, палатка, хижа, др.).
Може би качването на вр. Мусала, когато Борис беше на година и половина, а жена ми беше бременна в първите месеци. Тръгнахме с нагласата да се откажем всеки момент, макар че се бяхме подготвили добре, а и с неочакване да стигнем до горе, но в крайна сметка ни се получи изненадващо гладко и изпитахме истинско удовлетворение. Най-важното, Борис не се измъчи (от носенето на гръб по-продължително време), беше спокоен, весел и доволен.
Разкажете, как планирате преходите и разходките и какво вземате предвид?
По много показатели. На първо място – прогнозата за времето. От нея определяме кога и къде да бъде планиран излета. Под внимание взимаме и маршрута. С тази възраст на децата можем да си позволим пешеходни маршрути не повече от 5-6 км обща дължина и не повече от 200-300м денивелация. А маршрути, които са „магистрали“ в почивните дни, гледаме да ги правим в делнични дни, когато имаме възможност. Пролетта и есента са чудни за посещение в широколистните гори. За водопадите – знаете кога е най-добре да се ходи. И така нататък.
Какви техники използвате да мотивирате децата, когато не искат да вървят?
Спираме за почивки, на място си говорим за разсейване, но най-доброто решение за продължаване по маршрута е да има повече деца в групата. Тогава „не искам“ и „не мога“ не се чуват :)))
Как предпочитате да сте сред природата – сами или с приятели? И Защо?
И двете. Но в интерес на истината досега сме ходили почти само нашето семейство – по две причини: спонтанно решаваме в последния момент къде да ходим, дали сме свободни. А от друга страна с децата сме много относителни за времената за уговорка на срещи. Мотаенето понякога може да е кратко, а понякога безкрайно дълго. Съобразяването с други хора също за момента ни е по-трудно, децата са малки, особено малкият ни син, който проходи преди два месеца. С времето нещата се променят и децата ще се радват на детска компания в планината.
Имате ли вече планове за излети с децата през идващата пролет? Ако да какви са?
Да, тъй като едното ни село е в Северозападна България и се очаква дълъг престой там в края на пролетта, планираме няколко обекта в района, включително и във Врачанския Балкан. В началото на май мислим да сме в Източни Родопи, като планираме детски занимания и кратки разходки.
Къде искате да отидете с децата, и все още не сте били?
Всички интересни обекти на изток от р. Янтра, тъй като за нас това се явява бяло петно. С малки изключения.
Какво, мислите, дава времето прекарано сред природата, на децата и на вас като семейство?
Отлично запълване на свободното време – за нас е удоволствие, а за децата – много знания тепърва за флората, фауната, историята и културата… И преди всичко – здраве. Другото хубаво нещо е селото, и там се научават много неща – как да произвеждаме сами чиста храна, градинарството, овошките, на децата им е интересно, в постоянно движение са, научават нови неща, това ги забавлява.
Какви умения според вас придобиват децата, при по-чест контакт с природата?
С времето да бъдат по-отговорни към живота и природата и по-дисциплинирани. Съдим и по нас самите. Жена ми от много малка обикаля планините, а и не само, благодарение на баща й, и искаме да възпитаме и предадем любовта към природата, любознателността и желанието за движение на децата от малки. Това ще им даде много във всяко отношение.
За какво ползвате блога “С Деца на планина”?
За информация за маршрути, подходящи за деца, и други съвети и споделен опит.
Какво ще си пожелаете сами?
Здраве и повече свободно време.
А на читателите на блога?
Човекът е човек, когато е на път. Водете децата си сред природата, защото тя носи само положителни неща и навици. Пазете я. Понеже в последно време, за съжаление, се ускоряват незаконните сечи на горите ни, отправям призив – ако видите съмнителни сечи, складирани трупи край пътища или превоз на дървесина, подавайте сигнали в сайтовете на ИАГ и WWF. Независимо дали ще вземат мерки или не. Ако искаме да имаме гора за децата ни и за следващите поколения.
