Все си мисля, че съм запознат с повечето забележителности около София. Затова sъм винаги щастлив, когато открия ново място, което ме изненадва и пленява със своя чар и характер. Едно такова място се оказа Опасният зъб край Тетевен. Макар и да бях чувал за него преди, истинстински любопитството ми бе захранено от една фотогалерия на Росен Талов, който се опитва да разкрие туристическите и спортни възможности на Тетевенския край чрез скоронаправената страница Teteven – sport and tourism. А те са многобройни и разнообразни. Някои от тях сме посещавали вече, като:
- екопътека “Под пръските на водопада”, намираща се съвсем наблизо
- пещера “Съева дупка”
- Велопреход от Гложене до Полатен и
- Гложенски манастир
Има обаче още множество интересни места, които ни очакват. И така с информация от “кухнята” тръгнахме ние четиримата и едно приятелско семейство (също четирима, като малкия му син бе на 2.5г). Паркирахме край разрушената хижа над въжената градина. За заслон Опасния зъб може да се тръгне и от стадиона на града. Разстоянието е около 1.7 км в едната посока, а денивелацията до нашата цел – почти 300м. Това означава на места стръмно качване, а в последствие и слизане. Децата (между 4-7г), с изключение на Виктор, се справиха с лекота и в двете посоки, като накрая искаха и на въжената градина (която обаче за съжаление не работеше). Вики измина също завидно за годините си разстояние, като особено самостоятелен бе при катеренето и слизането по скалите :-).
Маршрутът, в по-голямата си част, преминава през прекрасна широколистна гора. Има доста указателни табелки, така че объркване е (почти) невъзможно. Вода има само на едно място (указано е с табела) в началото на пътеката. Добре е да се носи. Пътеката е ясна и добре поддържана. В гората се натъкнахме на редица интересни форми на дървета.
В последната част на пътеката преди заслона Опасния зъб има опънати метални въжета за допълнителна осигуровка на по-стръмните места преди заслона. Тя бе и най-атрактивна за децата, пък и за нас. Първо се преминава по ръба на скалния венец, после през един тесен скален процеп подсигурен от ляво с железен парапет, а накрая следва качване на 6-7м. стръмна скала, но с удобни, дори и за деца, стъпала. Всички тези участъци са осигурени и с въже, за допълнителна упора и сигурност. Децата определено им хареса тази част и не даваха и дума да се каже да им помагаме. (подсигурявахме ги стоейки до тях). Излези най-горе сме вече на заслона, от който се открива феноменална гледка към всички посоки.
На мен лично мястото тук ми наподобява много на Алпите (даже и крави звъняха някъде в ниското:-) и със сигурност има голям потенциал за развитие на туризъм в региона. Чудя се защо не се възползват местните от този дар Божи.
На заслона останахме да се любуваме на панромата, която имахме. Отворихме и запасите от храна, защото децата бяха пригладнели. От Росен знаех, че има пътечка, която води към скалния венец в ляво от заслона. Зърнах я от пейката на заслона и с Цецо изтичахме да я разучим. До нея се стига, като се отклоним в дясно по една едва забележима просека веднага след слизането от скалите и скалния процеп. Тя ни отведе до една около 8-10м. метална стълба.
Мястото не е за хора със страх от височина и след стълбата няма осигурителни въжета, както и добре поддържана пътека. Ние се разходихме още малко до скалите, поснимахме и се върнахме обратно при децата. Би било чудесно да се направи кръгов маршут, минаващ по целия скален венец от дясно на река Вит.
Връщането бе бързо, взехме го почти на бегом. Децата тичаха напред, падаха, ставаха – а ние след тях.
Получи се страхотна разходка, с гледки, които лекуват очите и душата. Дори малките деца не останаха безразлични, като се качиха горе и погледнаха пред тях. Ема дори каза “Ей, тук е много готино, виж колко е красиво!”. Тетевенскит край има какво да предложи и скоро пак ще се върнем, за да посетим и други интересни места в района.
