След обикаляне по водопади и причудливи скални образувания в последните седмици, дойде време да изкараме велосипедите от мазето и да се разходим с тях. Цяла седмица слушах Ема и Кристиян да ме молят да покараме колелета в парка. Обещах им хубаво каране през почивните дни. Парковете не са ми много по вкуса, понеже са препълнени и трудно се кара. Предпочитам да караме някъде по спокойни горски, полски или междуселски пътища. За съжаление няма много информация, къде семейство с малки деца може прави велоразходки без да кара по натоварени пътища. Във форумите се намират множество идеи, но голяма част са за напреднали велосипедисти. Аз имах едно маршрутче, което си го пазя от миналата година. Открих го в един форум и ми се стори постижим за нас. И така в събота сутрин се отправихме към изходната ни позиция – центъра на село Гложене. От там щяхме да караме от дясната страна на река Вит до моста, където реките Бели Вит и Черни Вит се събират – общо 7 км в една посока. С нас беше и Симо, който децата познаваха от прекраския ски уикенд на Рилските езера.

Веломаршрутът е приятен и лесен за деца, които вече имат опит в извъншосейно каране. През цялото време се кара по спокойни пътища, като на места те стават черни. Подробно описание на маршрута със ГПС – следа може да намерите тук.  На нас много ни допадна, понеже предлагаше разнообразие от атракции за децата, нямаше качвания или спускания и напълно достатъчен да ни измори. Ето кратко видео от вело-разходката ни.

Трябва да поясня, че ние спирахме често, за да могат децата да разглеждат. Първо спряхме да огледаме поливния канал и изграденото съоражение за отбиване на реката. Там се катерихме по всички достъпни бентове и гледахме, как водата от реката се ползва за напояване.

Във вилната зона на Гложене пътя стана черен и изискваше повече усилия, особено за Кристиян, който още няма скорости. Там тренирахме техника за леки спускания и качвания – коя спирачка се ползва, кога се стиска и отпуска, кога трябва да се набере скорост.

Следваше най-забавната част за децата. Разглеждане и катерене по скалата-дупка, покрай която минава пътя. Там останахме доста време, за да се подкрепим с нещо сладко и да тренираме катерене. Разбира се един от нас, беше винаги в близост, за да реагира в случай на нужда. Чудя се дали тази дупка в скалата се е образувала по естествен начин или е дело на хора?

Само 100м. по надолу спряхме отново, за да потичаме по въжен, люлеещ се мост. Няма как да го подминем просто така :-).

От тук следваха 1-1.5 км. леко камениста пътека, която особено за малко деца може да представлява трудност. С общи усилия го преминахме и се озовахме в кв. Полатен на Тетевен. Там продължихме още около километър, преди да стигнем моста, където се събират двете реки Бели Вит и Черни Вит и където направихме хубав обяд на сянка.

Връщането бе значително по-бързо. Не само защото спирахме по-малко, а и защото сега се движехме с лек наклон надолу по течението към село Гложене. А и обещания сладолед на финала даде допълнителни сили на Кристиян и Ема 😉

Получи се хубава велоразходка с децата. За тях, макар да бе натоварващо каране в предвид терена и дистанцията, маршрута бе интересен и разнообразен и всички му се насладихме. Препоръчвам го на всички, които обичат да карат колела извън парковете. Още повече, че за по напреднали маршрута може да се удължи в посока Тетевен или Рибарица.

Цялата разходка с обяд край реката ни отне почти 4 часа.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си