Там, около връх Бузлуджа, съм прекарвал десетки прекрасни дни от детството и юношеството си. Място, останало в мен със спомените за ски състезания и спускания по “женската” и “мъжката” писта от зимите, килограми изядени диви плодове през летата, уютни хижи и ураганни навявания от сняг по откритите места.
От тогава са минали поне 20 години. Къде ли не ходих, но не бях идвал отново до Бузлуджа. Исках да покажа на децата, къде баща им е ходил, когато е бил на тяхната възраст. И така съвсем без приготовления се отправихме към “чинията”, която прекрасно се вижда и от прозореца на старата ми детска стая в Казанлък. Пътят до върка отнема по-малко от 30 мин. Спряхме над края на лифта на “женската” писта. Разказвах на Ема и Кристиян, как съм карал тук като малък. Ема веднага сподели, че пистата е лесна. Криси се съгласи. Само Веско гледаше малко скептично. Долу в ниското се виждаха палатки.
Отправихме се към паметника Бузлуджа. Отвън ясно си личаха следите на времето и безхаберието. Обиколихме наоколо и се насладихме първо на гледки към долината на Тракийските царе, язовир Копринка и поредица от върхове в посока Шипка.
След това се доближихме до паметника. Видях, че доста хора влизат и излизат и без много да мисля се провряхме през тясна дупка за да се озовем в нещо, за което моите думи са безсилни да опишат. Някаква смесица от разруха, чар, изкуство, вандализъм, красота.
Предлагам някой от снимките, които направих за по-добра предства.
За децата Бузлуджа остана като акостиралата на земята чиния на извънземни. Чиния, в която си намериха интересни цветни камъчета и стъкълца. Чиния, чиито прозорци към външния свят бяха без стъкла, а по стените личаха лицата на странни хора (при това някои от тях със светещи неонови очи).
Останахме около час там и си тръгнах със смесени чувства. Едно обаче е сигурно – чинията на Бузлуджа е място, което трудно ще остави посетителя равнодушен. Това е място, което всеки дошъл ще помни дълго.
П.С. Знам, че влизането в паметника е забранено. Забраната обаче е символична, както много други закони и правила в нашата държава. След като има вход, за който дори чужденците знаят, за мен означава, че забраната е единствено застраховка, в случай че стане злополучен инцидент.
Има един прекрасен проект за възстановяване на Бузлуджа, който с неимоверната отдаденост на неговия създател- Дора, малко по малко пробива път. Дано един ден стане реалност, защото проектът наистина се отличава.
Други истории от района:
