Седмица на Войнежа винаги е била нещо особено. Щяхме да сме с децата и Веско, Соня щеше да се присъедини за почивните дни към нас. Войнежа го свързвам с едно – село. Олицетворение на свобода, природа, игри на воля, липса на напрежение.
Децата често се въртяха около животните. И те около децата.
Хапването на чист въздух винаги е вкусно. Особено ако се хапва с пръсти 🙂
Решихме да заведем децата на реката за улов на риба с ръце. Не бях присъствал на такова събитие от години. Но в спомените си пазех ясно, как татко хваща мрени и клен по камъни и подмоли. За съжаление децата заспаха по път, но Веско дойде с нас да се къпе. Майка остана със спящите деца.
Самото преживяване е трудно да се опише и обясно. Уловът на риба с ръце в река е нещо забележително. Още по-забележително е лекотата, с която баща ми го прави. Ето и кратка демонстрация:
Изглежда лесно, а е дяволски трудно. Моята роля беше освен да снимам да нося хванатата риба :-). Остахме около час и всяка минута си заслужаваше. Надявам се скоро да дойдем и с децата, за да видят и те какво може дядо има. Пък дано някой от тях наследи неговата техника и способности да лови риба с ръце. Иначе рибката беше достатъчна за вечеря.
Другият хайлайт на седмицата беше ездата с кон в близката махала. Децата си умираха от кеф да яздят сами или по двойки, докато татко водеше малко дивия кон.
Аз направих опит да го яздя, но коня ме вкара на тръст против волята ми под една явълка и се одрах целия. Татко отново с радост пое задачата да води коня, за да могат децата спокойно да се насладят на ездата сред прекрасната природа. Водеше коня из късо, понеже той вече показа, че не е от най-добродушните. Към децата обаче бе доста по-благосклонен отколкото към мен
Беше страхотна, незабравима седмица.
