Този маршрут го правихме не веднъж миналата година. След снощния опит за нощно качване на Черни връх за Часа на земята и прекрасния сняг който заварихме по високите части на Витоша реших, че ски сезонът може да бъде породължен с лежерна разходка край Алеко и спускане към Симеоново. Децата бяха ентусиазирани от идеята и така, след като се наспахме...
В ФБ прочетох за събитието "Нощно качване на Черни връх" още преди месец и реших да участваме. Отдавна исках да направя с децата нощен преход на челници. Отделно от това, разходката в зимна планина има някаква магия, която е трудно да опиша. И накрая, но не на последно място исках да подкрепим каузата на събитието за търсене на решения...
След две години на ски в района на Дахщайн Вест, тази година решихме да търсим ново място за ски. Започнахме с избор на хотел и за първи път тази година се доверих на агенция, специализирана в ски-почивки - smart travel. За няма и два дена получих няколко предложения, покриващи нашите изисквания. Спряхме се на хотел с полупансион и басейн...
Миналата година неколкократно карахме ски през почивните дни на Витоша. Тази година беше посветена на Рилските езера. Три поредни уикенда ходихме там с пренощуване и си изкарахме страхотно. Децата се забавляваха на и извън пистите. Сняг имаше в изобилие, а хората там някак си се различаваха от туристите на Банско и пр. Макар и да има само един лифт...
Много семейства свикнали да прекарват зимните си ваканции из побелелите била на планините неминуемо си задават следния въпрос, след като се роди първото (или пък второто) дете: как и къде ще караме ски с малкото човече?
Ако случайно сте фенове на Алпите и не искате да променяте навиците, само защото членовете на семейството са се увеличили, тук ще научите...
След днешните приключения стана вече ясно и за минзухарите, че ние спокойна, лежерна разходка не знаем как да си направим. А точно такива бяха плановете - кратко мотане край Алеко и пързаляне с шейна, хапване на Мотен и обратно вкъщи преди да ни е връхлетял очаквания бурен вятър.
За да не се бутаме и ние с колата си взехме автобуса...
Няма да ми омръзне да водя децата из разни горски и планински места. Не знам защо, но тази активност заедно с тях ме зарежда с положителна енергия и виждам, че и на тях действа добре. След като последните два дена бяхме на юг от София, където посетихме Кокалянския манстир и Лозенския манастир, реших днес да се отправим на север...
На Коледа настроението не беше празнично. След като вчера посетихме Кокалянския манастир, днес отново предпочетохме да сме някъде сред природата сами с децата. С тях не е трудно човек да се отърси от лошите мисли и настроения. Лозенската екопътека беше близка и лесна опция за разходка. Освен това не я бяхме посещавали. А там, на връх Половрак, съм планувал...
Не можех повече да стоя в затворено помечение. Имах нужда от свеж въздух. Някъде, сред гора, в студ и без много хора наоколо. Разпитах в къщи, кой ще ме придружи и Ема откликна на предложението ми, без да пита „къде ще ходим?“. Крисо остана при мама да я пази и лекува от гадната, но вече отшумяваща гнойна ангина. Облякохме...
ЪПДЕЙТ 15.03.2021: Преди да се отправите към това мистично място имайте в предвид, че маршрута описан по-долу през язовирната стена не е вече възможен. За да стигнете до храм-кладенеца Ви съветвам да се ориентирате по новия маршрут споделен от TripsJournal.
Очертаваше приятен късно-есенен ден. Не искахме да го пропускаме и след кратко обмисляне на варианти се спряхме на храм-кладенец край...
