Районът на Банско, Разлог и Добринище е притегателен център не само за зимен ски туризъм. През всеки сезон си заслужава да се посети това райско кътче в югозападната част на страната. Ние сме там неизменно от около 10г – най-малко веднъж през зимата и поне веднъж през лятото, за по-дълго. И макар да познавам района и възможностите за туризъм добре, всяка година откривам все нови, непознати за мен начини за активен туризъм. Това лято (2021) имах за идея да открия и изпробвам с децата вело-маршрути, които да са подходящи както за начинаещи в планинското колоездене, така и по-напреднали.
По-рано през годината направихме една прекрасна обиколка от Катарино през Годлево и Разлог та обратно до Катарино. Тя е подходяща за начинаещи, но все пак издържащи 20км каране ентусиасти. Предлага прекрасни гледки към Пирин и Рила, без да има трудни изкачвания и спускания.
През летния престой опитахме и се насладихме на някои от поддържаните МТБ трасета над Банско, за които има доста информация, но трудно се намират тракове. Затова тук ще опитам да дам малко информация за тези които карахме, както и за тези, на които се узорихме доста.
Довеждащият път
За да се стигнем до няколко от отсечките, първо трябва да стигнем до „довеждащия път“, който се движи над Банско в посока Добринище. Началото е долната станция на кабинковия лифт. Кара се почти 3км в посока Бъндеришка поляна (210м изкачване), докато се стигне до асфалтно отклонение в ляво на главния път. До там може да се стигне с колело на собствен ход или с кола. И в двата случая се налага да се върнете до началната точка, така че изкачването няма да може да се избегне (освен ако няма втора кола). Там е началото на наречения от мен „довеждащ път“, който ни изведе до няколко отсечки за каране, водещи обратно до Банско.
Самият довеждащ път е идеално място за каране през летните жеги, подходящ за начинаещи, деца и тези, желаещи просто лека, кратка разходка. Този път е подходящ дори за каране с рикша, на която повозих Александър. Разстоянието в една посока е 4.5км (пътят продължава и по-напред) и изкачената денивелация – 250м. Тя обаче се разпределя плавно по трасето. На две места има чешми със студена вода за освежаване.
Довеждащият път дава начало на няколко отсечки, които ще ви спуснат през прекрасни гори и полета обратно до Банско. Има ги в приложението и на сайта на www.trailforks.com Това са:
- Еделвайс (зелена/лесна)
- Потоците / The flows (зелена/лесна)
- Банско ендуро Мечокът (зелена/лесна)
- Банско ендуро ВиК (синьо/средна трудност)
- Тегата (черна/трудна)
- Свети Димитър (синьо/средна трудност)
- Мъртво куче/ Dead dog (черна/трудна)
С децата изпробвахме Банско ендуро Мечокът, и части от Еделвайс и Потоците. За всички отсечки е добре да ги карате или с някой, който ги познава или с трак, понеже те биват пресичани от множество други пътеки и ориентацията без навигация е трудна.
Банско ендуро Мечокът
Това е отсечката, която най-много ни допадна, понеже е едновременно дълга, не много технична (на 2-3 места се наложи да слизаме за по 20м.) и минава през страхотно красиви места. За по-добра представа споделям видео от нашето каране. За щастие ние я прокарахме два пъти и скоро несъмнено пак ще се върнем. Макар и определена като „зелена/лесна“, пътеката изисква предишен опит в планинско колоездене и добро владеене на колелото на тесни и каменисти места.
Еделвайс и Потоците
Това са две ендуро отсечки водещи също към Банско. Не успяхме да ги спуснем целите, но карахме отчастъци от тях – къде планирано, къде защото попаднахме на тях без да искаме :-). Те също са зелени и леки, подходящи за ентусиазирани начинаещи в ендурото. Движат се изцяло в горската част до достигане в града.
Who dares win (частично)
Една от най-култовите ендуро отсечки край Банско е „Who dares win“. Заглавието казва всичко… В картите е отбелязана като синя и без много да се замисля взех децата на връщане от хижа Вихрен и решихме да я „пробваме“. Тя тръгва малко под паркинга след завоя към Бъндеришка поляна. Когато се стъпи на пътеката, няма как да се обърка човек. С Ема и Кристиян поехме и първоначалното впечатление бе „УАУ“ – полегата, приятна, сенчеста – супер за каране. Но съвсем скоро наклонът започва да се увеличава, а ширината на пътеката да намалява. Появиха се отвеси от едната страна, стръмни серпетини, гарнирани с камъни и коренища по самата пътека. Налагаше се често да слизаме бутаме колелетата.
Понеже тръгнахме доста късно, към 19ч, в гората си взе да става направо тъмно. Трябваше да успеем да слезем до ски пътя към Банско, за да се приберем по него. Отне ни доста усилия, доста бутане да слезем поради простата причина, че техническите умения на децата бяха под нивото на пътеката. Все пак бе добре да видим къде са границите на възможностите ни. След като слезнахме до единицата, продължихме по нея, вместо да се шмугнем отново по трасето в гората. Ще трябва да се понаучим още малко и пак ще се върнем на „Who dares win“.
Пирин голф – Банско – Пирин голф (обиколка)
Последният маршрут, който описвам определено не е за деца. Или поне само за мнооого издържливи такива. Представлява кръгов маршрут, който свързва комплекса Пирин голф с Банско. Може да се стартира от двете места. Общо навъртях около 27км и изкачих 820м. Лично за мен бе хубав, разнообразен крос-кънтри маршрут, който се движи в подножието на Пирин. Имаше открита част, каране през гора по черни пътища, по пътеки – от всичко по-малко.
Частта от Пирин голф до Банско е описана подробно тук.
Ето и малко снимки от моето каране.
Други маршрути
В района има още много маршрути, за които съм чувал, но още не съм проверил и тествал лично. Така, че този пост остава отворен за нови идеи и маршрути. Надявам се догодина да успея да се спусна от хижа Безбог до Банско или пък да успея с целия „Who dares win“.
