За трета поредна година се отправяме на едноседмично, семейно вело-пътешествие. Спомените от велотура Пасау – Виена през 2022 и в района на Тауерн през 2023 подклаждаха нашия ентусиазъм за нови приключения. Още повече вълнение имаше, понеже тази година щяхме да сме в пълен боен състав и за пръв път с нас щеше идва Александър. С неговите 3.5г целият ни план бе само едно пожелателно каране. Как ще се справи и до колко ще издържи – трябваше тепърва да установим.
И го направихме. След 250 км около Бодензее се оказа, че Алекс навъртя някъде към 150 км самостоятелно, като останалите го возих в безценната рикша на Thule, без която едно такова начинание няма как да осъществим в този екип. Така за седмица посетихме на колело цели три държави – Германия, Австрия и Швейцария, на чиято територия се намира Бодензее (езерото Констанс). Една голяма част от него се явява граница между тях и ние често „прескачахме“ от една държава в друга.
Изборът ни беше много целенасочен, защото търсихме маршрут, който да е подходящ за цялата ни група – да е сравнително равнинен, красив и безопасен, т.е. да разполага с обособена велоалея, за да може и децата да карат, без постоянно да внимаваме за коли.
Обиколката завъртяхме за 6 дни по следния маршрут (видео в края на поста):
- Ден 1: Линдау – Романсхорн (50км)
- Ден 2: Романсхорн – Ешенц (45км)
- Ден 3: Ешенц – Райнфал – Шафсхаузен – (30км)
- Ден 4: Шафсхаузен – Маркелфинген (50км)
- Ден 5: Маркелфинген – Меерсбург – (20км + влак и ферибот)
- Ден 6 Меерсбург – Линдау (50км)
Няма да изпадам в подробности относно планирането на маршрута и избор на места за настаняване. Тези, които ни допаднаха, ще спомена по-долу. Качвам и едно по-дълго видео за цялата обиколка на Бодензее.
Ден 1: Линдау – Романсхорн (50км)
Още първият ден беше много натоварен и от километри и от към забележителности. Имахме вече впечатление, как се държи Александър на по-дълги карания, но все пак бях леко нервен, как ще започне обиколката ни. Пренощувахме в близост до Линдау, като оставихме разглеждането на града за последния ден и от там набързо се отправихме към Брегенц. Само след няколко километра от началото преминахме от Германия в Австрия. Брегенц е място, на което задължително трябва да се обърне внимание. Разгледахме центъра и разбрахме, че езерото в в максималния си обем и на места прелива по алеите и пътищата :-). Посетихме открития театър и трибуна, която се изгражда наново всяка година в езерото. Не пропуснахме и да се изкачим с лифта до връх Пфендер, от където се откри невероятна гледка към цялото езеро. Децата пощуряха покрай парка с благородни елени, муфлони, диви прасета и други местни обитатели, както и страхотните им детски площадки.
Времето напираше и продължихме макар да ни се искаше да останем още малко в Брегенц. Пресякохме река Рейн, която основно подхранва езерото. На места трябваше да караме колелата през вода до венците, заради излизане на Бодензее от коритото. В крайна сметка с малко намокрени крака преминахме района и продължихме. Някъде след Брегенц влязохме и в Швейцария, където останахме за следващите 2 дни. Времето бе хладно, но не неприятно. Селца и градчета се нижеха едно след друго, докато ние карахме основно покрай езерото и ж.п. линията, съпътствани от безкрайни плодови насъждения.
В Романсхорн отседнахме в много интересни рибарски къщи, изградени преди около 400г.
Ден 2: Романсхорн – Ешенц (45км)
Вторият ден започна слънчево с хубава закуска в рибарската къща. Бързахме да тръгнем поради две причини – времето го даваха да се влоши, освен това щяхме да спим вечерта на къмпинг и искахме да се възползваме максимално от басейна и другите неща, които предлага. Карахме почти без спирка до Кройцлинген, където минавайки през един парк трябваше да спрем, за да поиграят децата (пък и ние). Беше страхотно местенце, на което отделихме подобаващо време. След парка просто на една улица видяхме табела с край на Швейцария и влязохме в Германия при Констанц. Реално две къщи една срещу друга на същата улица бяха в различни държави. Поразгледахме набързо и центъра на Констанц, хапнахме солидно в едно заведение, предлагащо азиатска кухня и продължихме по левия ръкав т.нар. долно Езеро (Untersee). Там езерото постепенно се стеснява и прелива в река Рейн, която продължава пътя си към Франция и Германия в северна посока. Отново преминахме през приятни за окото места, като както и вчера неотлъчно следвахме ж.п. линията. Последните километри за деня бяха доста мокри, поради силния дъжд появил се изневиделица. А нашия къмпинг Хютенберг се оказа на възвишение високо над езерото, което ни изпи и последните сили.
За сметка на това гледка от къмпинга беше великолепна. Нямаше много хора, поръчахме си доставка на пица и оставихме денят да приключи с няколко игри в парти стаята. За първи път спахме в ПОД.
Ден 3: Ешенц – водопада Райнфал – Шафсхаузен (30км)
И за този ден имахме големи планове въпреки малкото километри. Тръгнахме рано след закуска от къмпинга, за да имаме повече време за най-мощния водопад в Европа – Райнфал. Преминахме първо транзит през Щайн ам Райн (само защото на връщане минавахме отново през него) и на Диезенхофен прокосихме реката по стар, затворен мост на път за Шафсхаузен. След моста за първи път от началото на велотура карахме по черен, но хубав, път, който ни изкара почти до Шафсхаузен. Този град отново се намира в Германия, докато преди това бяхме в Швейцарската част. Не ми е ясно как точно са чертали границите тук, но според вездесъщият Гугъл, няма официално признати граници на места между двете държави, но пък всяка от тях си знае отговорностите… Зачудих се, какво щеше да е ако между България и Гърция или Македония няма официално призната граница…
През Шафсхаузен минахме набързо, за да стигнем до водопада, който се намира на около 5-6км след него край градчето Нойхаузен. Твърде ми е беден речника да опиша мощта на водопада. Не особено висок (20-25м), 150м широк, но за сметка на това страховито бълващ десетки хиляди кубика вода на минута (според Уикипедия в пълноводния сезон са 600м3 на секунда).
Доста време постояхме да гледахме водопада, да слушаме грохота му и да се снимаме. И така, докато привършихме провизиите с храна и на децата им омръзна. Задърпаха ни към въжения парк в близост, където искаха да се катерят. За скромната сума от около 80 франка за тримата, си изкараха 3 страхотни часа на различните марштути. Ние със Соня бяхме от обслужващия персонал – кой за каквото е учил…
Вечерта си изкарахме НЕспокойно в квартирата в Шафсхаузен, която се оказа убежище на армия от мравки, разположила се на едно от леглата ни. Соня с децата се залостиха в другата стая, докато мравките споделиха леглото си с мен :-).
Ден 4: Шафсхаузен – Маркелфинген (50км)
Тази вечер отново беше предвидена да спим на къмпинг, директно на Бодензее. Имахме доста километри пред нас и след бърза закуска в апартамента тръгнахме. Първите десетина километра бяха по същият път от вчера. Карахме срещу течението на Рейн. Спирахме от време на време за подсилване с плодове, зеленчуци и барчета. Около обяд стигнахме до Щайн ам Райн – едно много добре запазено малко градче със страхотна архитектура. В центъра се отбихме до местното магазинче за сандвичи и си починахме, гледайки красивите фасади на сградите. След това нямахме търпение да влезем обаче в Германия, където цените бяха значително по-ниски от швейцарските. Във Ванген, Германия разгледахме керпичени къщи на езерото, за които се твърди, че са на 6000 години. Там имаше и страхотно фургонче с кафе и палачинки :-).
Нататък по пътя се натъкнахме на джанки и поле с все още необрани ягоди. Как да не спре човек и да похапне. Соня и децата се впуснаха в ядене, докато аз постоянно ги плашех, че идва собственика. Последните километри преди къмпинга ни хвана дъжда. Не беше много силен, но за сметка на това продължителен. Пътят след селото Моос беше затворен заради преливане на езерото, но нямахме никакво желание да заобикаляме. С колелетата минахме по него и положението беше съвсем спокойно. В Радолфцел, само 2-3 км преди крайната ни цел влязохме в един дрогериен магазин да се стоплим, изпием по кафе / горещ шоколад и да изчакаме да се извали. Изгледите за игри в къмпинга изглеждаха лоши.
Къмпинг Маркелфинген беше страхотен, на самия бряг на Бодензее, с много свободна площ. За съжаление всичко беше мокро и тревните площи не ставаха за ползване, нито катерушките, които бяха отчасти в езерото… Имахме 2 ПОД-а един за нас със Соня и Алекс и един за Крис и Ема. След няколко произшествия и една страхотна вечеря тук легнахме. Утрото ни посрещна със слънце и болен Кристиян…
Ден 5: Маркелфинген – Меерсбург (20км + влак и ферибот)
Ден, който премина различно от първоначалния план. Крис бе доста отпаднал и едва въртеше педалите. Опитахме да караме за 10-15км, но нямаше смисъл да го мъчим и спряхме на следващата спирка на влака. С него се предвижихме до Констанц и без да го разгледаме отидохме до пристанището за ферибота, който трябваше да ни прехвърли от другата страна на ръкава. За съжаление не успяхме да разгледаме два от емблематичните острови на Бодензее – Райхенау и Майнау. И двата си заслужават, но ги оставихме за следващото ни идване (с внуците :-)).
Пристигнали в Меерсбург се настанихме в хотела и оставихме Крис да почива. Останалата част от групата обиколихме града и трябва да кажа, че това беше най-красивия град от всички. Страхотен град крепост с много запазени сгради и замък, който посетих с Ема и Алекс. За наш късмет Крис се стабилизира и даваше признаци, че на другия ден ще завършим вело-обиколката на педали.
Ден 6: Меерсбург – Линдау (50км)
Ден последен от нашата обиколка на Бодензее. Все още не се бяхме къпали в езерото. Денят беше слънчев и с децата си обещахме да го направим днес. Отсечката след Меерсбург до Фридрихсхафен беше много живописна – лозови насъждения, манастири, винарни от едната страна и езерото с малки пристанища и китни селца от другата. Не бързахме, а се наслаждавахме на гледките. Във Фридрихсхафен останахме за обяд и разгледахме централната част. Качихме се на кулата, хапнахме сладолед и си правихме много снимки.
След почивката Алекс заспа в Тулето и малко засилихме темпото, но след няма и 40 мин. той отново беше на колелото. Като че ли и на него не му се искаше да свършва това приключение. Отказваше да се вози в рикшата и за деня направи над 35км с колелото самичък. За съжаление не успяхме да се изкъпем в езерото, понеже заради обилните валежи по брега имаше доста мръсотии и се отказахме. Линдау беше крайната ни спирка. Играеха Германия – Испания в четвъртфинал на европейското първенство. Не бързахме да си тръгваме. Хапнахме в една пицария и догледахме мача. След това се отправихме на път обратно към вкъщи.
В заключение
Обиколката на Бодензее с колело е идеална за семейно изживяване, когато едно от децата е все още малко и теренът и сигурността по трасето имат значение. Живописен край, с прекосяване многократно на държавни граници, но винаги близо до езерото. Почти всеки ден имахме разни допълнителни атракции и места за разглеждане, които още повече разнообразяваха пътуването. Благодарни сме за това изживяване и аз лично вярвам, че то ни прави по-сплотени.
