Най-интересното от етапа:
- “Игри на волята” край Капрун
- Tauern SPA Kaprun
- Теснолинейката Pinzgauer Lokalbahn от Капрун до Кримл
- Кримълските водопади
Днешният ден се различаваше от останалите. Планирани бяха малко километри, но за сметка на това много атракции. Първоначално трябваше да караме до Цел ам Зее, от където направих резервация по телефона за местната теснолинейка. Там искахме да разгледаме града и езерото, докато стане време за влака. Плановете обаче се сменяха с промяната на времето. Прогнозата беше за цял ден дъжд, при което Соня намери термалния басейн в Капрун в интернет и решихме да се поглезим, вместо да чакаме да стане 15ч за влака.
Сутринта тръгнахме при доста силен дъжд. Карахме без да спираме с добро темпо, понеже и температура беше паднала. От миналата година си научихме урока и се бяхме подготвили с по-подходяща екипировка за нас и децата. Знаехме, че колкото е по-неприятно времето, толкова по-бързо караме. Децата не се плашат от лошо време, даже му се радват. Първите 20 км изминахме на един дъх. Спряхме само в началото на Капрун, където в продължение на няколко километра покрай велоалеята имаше различни премеждия-предизвикателства, които дори и в лошото време накараха децата да ги изпробват. Нарекохме ги “игри на волята” и обещах на следващия ден пак да дойдем, но за повече време.
В Капрун се виждаха лифтовете, които си работят и през лятото и извозват туристи към близките върхове. Дъждът вече намаля и изглежда скоро щеше напълно да спре. Tauern SPA Kaprun се намира северно от Капрун и още като го видяхме отдалече, завишихме оборотите. Самият хотел има термална и СПА зона, които бяха много приятни. Взехме си семеен билет за 3 часа, точно колкото да изчакаме влака.
Децата веднага се отправиха към басейните и пързалките, докато, Соня и аз, след кратко колебание, се отдадохме на сауни. Ах, тези сауни са просто чудесни – с аромати, парни, финландски – имаше над 15 вида сауни. Но колко може човек да посети за кратко време преди да му стане лошо? Питайте Соня за това :-).
Излязохме точно на третия час, напълно изтощени, все одно сме карали 100км с колела. Гарата беше на няма и 2км, където изчакахме да дойде Pinzgauer Lokalbahn. За съжаление, преди няколко години наводнение е отнесло част от линията и сега влакът пътува до едно градче, където бяхме прехвърлени на автобус, а колелетата на отделно бусче, които ни отведоха до Кримл. Трябва да се знае, че влак има на всеки час, но ако сте с колело, като нас, има само три опции на ден, през които специален бус превозва колелетата до крайната дестинация.
Не знам защо, но мислех, че ще спрем в самото градче Кримл. Автобусът обаче ни остави на гарата, която е на около 3-4км от градчето. А до него само изкачване… Соня с децата отпрашиха по асфалта, докато аз поех по черния път през гората. Стигнхаме за около 20-30 мин. и бяхме наградени с избора на гостоприемница и вечеря. Бяхме избрали Gästehaus Edelweiss. Предложиха ни вечеря, за която още разказвам. Денят и приключенията обаче не бяха приключили… Планирах да посетим основната атракция тук – Водопадите на Кримл – едни от най-високите в Австрия.
Вечеряхме по бързо и към 19ч тръгнахме с Ема и Кристиян. Соня нямаше сили след сауните и последното изкачване с колело. Знаех, че ни трябват около 2ч, да обиколим цялата каскада от водопади (и 500м денивелация), затова тръгнахме със стегнато темпо. На Ема и Крис само им дай предизвикателство и им гледай сеира. Още в подножието на долната каскада бяхме просто замаяни от мощта на водата. Пръските летяха на десетки метри и ни мокреха. Въздушната струя беше толкова силна, че едва ли човек може да стигне до самия водопад.
От там продължихме към втората от общо три тераси. Следвахме стръмна горска пътека, като на половината път се доближихме доста до водопада. Тук човек може да усети непосредствено силата на водата. Беше неописуемо. И пак нагоре. Преминахме от другата страна на реката над първия пад и се закатерихме по-още по стръмна пътека, която ни отведе на втора тераса с изглед към втория голям пад. Този път бяхме на поне стотина метра от него. Следваше най-стръмното изкачване до ръба на горната каскада. Даже потичвахме до горе. От там, за съжаление, нямаше кой знае каква видимост. Буквално платформата беше монтирана над водопада и не се виждаше какво се случва по нас.
Не се бавихме, понеже не исках да слизаме по-тъмно с децата. Надолу си направихме едно леко кросче и пак отидохме в основата на водопада – там където той може да се усети най-добре. Стояхме докато не станахме целите мокри. Тук идват групи да дишат от тези пръски – един вид инхалация с много чиста вода. И ние се инхалирахме, докато не стана тъмно.
Денят беше много зареждащ, не исках да свършва, затова останах да пия една бира в хотела, докато децата се прибраха при Соня. Утре предстоеше най-дългия етап от тура – слизане от Кримл до Цел ам Зее – 70км.
