За планина и връх Любаш
Планината Любаш и едноименния връх едва ли са сред най-разпознаваемите и познати у нас. Не се славят нито с забележителна височина, нито с някакви редки видове растения или животни, нито с нещо друго специално. В допълнение на това, освен учените-географи едва ли някой друг ще определи това като самостоятелна планина с първенец.
Идва резонния въпрос, защо му е на човек да ходи тогава до планината и връх Любаш. Отговорът е прозаичен (и не съм го измислил аз) – просто защото е ТАМ. Освен това, пост фактум, знам, че има и друга, още по-сериозна причина да се изкачи връх Любаш – а тя е абсолютно уникалната гледка която се открива във всички посоки.
Изкачването
Върхът, с височина едва 1399м, е като наблюдателна станция за може би всички планина в цяла западна България (без Родопите). С просто око се различват
- на изток: Витоша и Верила
- на югоизток – Рила и Пирин с белите шапки
- на север и североизток – Стара планина, чак до Централен Балкан
- на юг и югозапад – Осоговската планина и още знайни и незнайни планини в българско, сръбско и македонско
Връх Любаш може да се достигне от три страни – от север от село Лялинци; от изток от село Ребро; от юг от село Кривонос.
Предполагам, че който и вариант да се избере няма да се сбърка. Ние се изкачихме по северното ребро към връх Любаш, стартирайки от село Лялинци. Много за маршрута няма какво да кажа, освен че е на принципа “и все напред, и все нагоре”. И така някъде около 2 км. Пътеката започва след гробищата на с. Лялинци и следва червена маркировка. Ако не видите такава или пък сте наравно – значи не сте на пътеката 🙂
От селото до върха са малко под 500м денивелация, което на 2км разстояние си е катерене. Но всичко това ще започне да се отплаща само като се преминат първите около 1000-1300м и се излезе от гората. От там, ако сте почитатели на красиви панорамни гледки, е добре да вземете хапче против световъртеж. Защото такива са гледките във всички посоки. И така до върха. В последна част до връх Любаш се върви по скалисто ръбче, което придава съвсем лек алпийски характер на изкачването.
Отсреща, на една ръка разстояние, е връх Стража, който може да се изкачи в същия ден, ако сте в кондиция. Там са още едни 400м изкачване. Него го оставихме за другия път. Защото такъв определено ще има – районът на Трън изобилства от толкова много връхчета и други забележителности, че заслужава да му се отдаде повече внимание.
Планинско бягане в района
П.П. като любител-аматьор на планинското бягане си представям тези връхчета като част от поредното състезание (и популяризиран на района) – красота, предизвикателства, пътеки, денивелация, китни селца – чудесни предпоставки за едно бягане “ала Коджа кая” в западната част на България. Ще се радвам някой от местните туристически или пък бегачески организации да помислят по въпроса. Аз ще съм от първите записали се 🙂
