Трънският край винаги ме е привличал със своите скрити, малко известно, но изключително красиви и разнообразни природни забележителности. Почти не пропускаме година, да не се завъртим към този див и пленителен запад. До миналата година бяха най-вече пешеходни маршрути като Трънското ждрело и Ябланишкото ждрело. Но има варианти и за велообиколки. През 2019 бяха открити няколко доста атрактивно звучащи веломаршрута, които се надявам скоро да направим.

Целта на днешната разходка бе Драговски камък или още известен като Трънският Матерхорн. Самото име и описание за преход с елементи на катерене будеха у мен желание да отидем и се убедим сами на място. Отлично описание за маршрута с gps-следа намерих на сайта на https://tripsjournal.com/, на моя колега-блогър Панайот. Имах вече добра представа , какво предстои. Към нас решиха да се присъединят Тони и Миро с трите им момичета. И така групата нарасна на 9 души с 5 деца, най-малкото от което на няма и две години. Бях планирал да направим кръгов преход, качвайки се към Трънският Матерхорн по жълтата маркировка и слизане през с. Филиповци по червената маркировка.

Тръснкия матерхорн
(Част от) Децата в началото на пътеката – тук трябва да се внимава повече за маркировката

От сега ще издам, че това е един от най-хубавите маршрути, по които сме ходили в последно време. Стръмния терен, прекрасните обзорни гледки, катерене по скали, вървене по скално ръбче (безопасно), пещери, водопади, ждрела са все неща, които вдигат атрактивността на една планинска разходка. А тук, те всички бяха събрани на едно. Терена толкова се хареса и на децата, че за първи път тяхното темпо бе по-бързо от това на групата на възрастните – и на изкачване и на слизане. Нямаха търпение да приемат всяко следващо предизвикателство по пътя. Разбира се, трябваше да внимаваме с тяхната припряност и да “дърпаме на моменти юздите”, понеже в горната част на изкачването, както и слизането до дерето на към с. Филиповци невниманието и бързането може да са причина за неприятности.

Още от първите стъпки към Трънският Матерхорн по жълтата маркировка стана ясно, че ще се поизпотим. Тръгнахме от моста информационното табло на моста след отбивката към с. Филиповци. И наклона веднага рязко се промени от първите крачки. Точно в началото маркировката трудно се намира но каменното било на Драговски камък пред очите ни служи за ориентир. Кристиян, Ема и Зара се втъурнаха напред и следващия път, когато групата се събра бе на върха.

След първоначалното стръмно изкачване наклона намаля, а маркировката стана по на често и лесно се следеше. Откритата част свърши със заобикаляне на дере от ляво, след което навлязохме в рехава гора с много камъни, където отново стана стръмничко. В последната част на гората децата направо драпаха на четири крака нагоре. Излязохме под самия скален ръб, който води към върха. Тук бе най-техничната част, преодоляване на скален праг с височина 5-6м. По силите е и на деца, стига да нямат страх от височина. Има доста удобни стъпки и хватки скалите, така че за няколко крачки и скалния праг е преодолян. Трябва да кажа все пак, че този праг е опасен и не би трябвало при мокро време да се преминава. Децата минаха едно по едно нагоре, като зад тях винаги имаше възрастен, който да ги подсигурява и указва къде да стъпят.

Нямаше и грам притеснение при малките, за разлика от някои от възрастните (имена няма да споменавам). Седваха 200-300м вървене по скалния гребен на Трънския Матерхорн. Отдясно на нас бе почти отвесен склон, докато лявате част на гребена бе лека и приятна за ходене. По пътя срещахме богато находища, на синчец, алпийска роза, …

Връх Драговски камък макар и само 1110 м.н.в. е изключително обзорен. Ще се затрудня да изброя всички планини и върхове, които се виждат от тук при добро време, но на дали това има и голямо значение. Трънският Матерхорн определено заслужава да се посети. Останахме тук за обяд. Времето бе прекрасно и с децата си говорихме, че тук би било идеално място за пренощуване на палатка. Кой знае, един ден може и да го направим… От билото има маркирана пътека към с. Врабча и към с. Филиповци. Ние трябваше да слезем към последното.

Слизането, както се и очакваше, бе също толкова стръмно, както и изкачването – поне до дерето на безименна река. За около 800м се сваляха 200м. денивелация. Внимавахме по на места ронливата пътека, следвайки стриктно червената маркировка. Слизайки при дерето се натъкнахме на Бежанската пещера. Малка, просторна пещера, която явно е служила за подслон на животни. Разгледахме я набързо , пресякохме реката и тръгнахме към селото по приятна пътека, виеща се от лявата страна на рекичката.

Стигнахме на място с табелка към водопад. След кратко лутане успяхме да го открием. Не беше някой, за който си заслужава. Върнахме се на пътеката и продължихме да слизаме в приятни приказки към селото. Трябва да се внимава да се следва маркировката и табелките, понеже на едно-две места има опасност да се продължи по инерция по пътеката и да се пропусне отбивката.

В крайна сметка завършихме обиколката за малко повече от 4:30 часа със всички почивки и отбивки, които правихме. Нямаше две мнения, че кръгчето към Драговски камък и обратно през с. Филиповци е страхотно. Дори се разбрахме да го направим отново с интерпретация към с. Врабча скоро.

Наистина, Трънският край остава в страна от традиционните места за еднодневни излети от София. Но ако търсите спокойствие, разнообразни маршрути, на много места девствена все още природа – само на час от столицата – ще ги намерите в този район. Трънското туристическо дружество прави много за изграждане и поддържане на пътеките, както и за популяризиране на това местенце. Може да ги харесате на тяхната ФБ страница, за да следите всички новини за маршрути и събития.