В началото на май, покрай майските празници, отидохме за няколко дена до СПА комплекс Катарино, край Разлог. Макар от много години да бях чувал добри думи за него, досега не бяхме го посещавали. Идеята ни беше да починем активно (доколкото е възможно с 3 деца и едно куче), да пробваме СПА-то, да покараме колела и да се разходим в района.
Трябва да призная, че вилата, която наехме, се оказа попадение в десетката – просторна, добре оборудвана, с прекрасен, голям двор и панорама към заснеженото било на Пирин. Дворът бе дома на Брадли, който се натича на воля тези дни. Просто късмет, гледайки другите вили с фиктивни дворчета.
Оставяхме нещата да се случват, така както им дойде. Без ранно ставане, без бързане, без големи планове. За прекрасната вело-разходка из Разложката котловина вече писах. Получи се хубав полуден, със завършек в СПА зоната. А тя си заслужава – ние най-вече ползвахме басейните с минерална вода, но и зоната за релакс изглеждаше доста добре. Освен релакс и колело, ако човек е в района може да се разходи до църквата “Св. Екатерина” и до хижа Ветерани, за която не намерих почти никаква информация и я посетихме, следвайки табелките.
До църква “Св. Екатерина”
Разходката до нея си заслужава, понеже освен спокойствие и красиви гледки, ще видите и една добре поддържана стара църква. Оказа се, че у нас има само три църкви, посветени на Св. Екатерина и най-стара е тази, в местността Катарино край Разлог. Сградата е изцяло каменна и има красиви стенописи. Направи ми впечатление, че за мястото, където се тя намира, е добре посетена, може би от гости на Разлог.
До Св. Екатерина се стига по асфалтов път, който само в последните 200м-300м. става черен. Разстоянието от Катарино до нея в едната посока е 2.5 километра. Слизайки от комплекса до главния път се поема, този в дясно. Има си табели за църквата, така че объркването е (почти) изключено. Пътят до Св. Екатерина минава покрай пасища и едно стопанство с животни. През месец май всичко бе нереално зелено и свежо и беше истинско удоволствие да се разхождаме по маршрута.
Църквата “Св. Екатерина””
Пътеката продължава и след църквата. Ние с Ема се разходихме още 700-800м до една поляна с беседка и много студен извор. Явно местните идват тук за специални мероприятия и жертвоприношения 🙂
хижа Ветерани
За тази хижа нито бях чувал, нито бях чел. Табелки за нея обаче видях по пътя за църквата св. Екатерина. Нямах представа колко и накъде ще се върви, но единият ден решихме да се разходим до нея или докъдето стигнем. Александър го качих в Thule-то и го забутах нагоре с надеждата, че има достатъчно широка пътека за количката. Бяхме с Катя и децата, Венци и Бени. С компания се върви по-лесно. Следвахме маркировката нагоре и си бъбрехме.
До хижата може да се стигне явно по няколко начина. Ние се качихме по едни път и слязохме по друг, като затворихме кръга, долу на пътя за църквата. До хижата се стига по приятна горска пътека, а на самата хижа се откриват страхотни гледки към Пирин планина.
Самата хижа (за мен по-скоро е заслон) изглежда доста добре, има изградено външно барбекю, маси, пейки и всичко за приятна компания. Хижата не е отворена и вероятно ключът за нея е в местното туристическо дружество. По-късно прочетох, че хижата е изградена с доброволен труд на местните туристи-ветерни, от където идва и името и.
Самата хижа (за мен по-скоро е заслон) изглежда доста добре, има изградено външно барбекю, маси, пейки и всичко за приятна компания. Хижата не е отворена и вероятно ключът за нея е в местното туристическо дружество. По-късно прочетох, че хижата е изградена с доброволен труд на местните туристи-ветерни, от където идва и името и.
Заслонче преди хижата Изглед към билото на Пирин хижа Ветерани … и дворчето към нея Отново изглед към Пирин
Хареса ни мястото. Не е типичната хижа, но локацията е подбрана с вкус и за хора, които обичат да се наслаждават на планински гледки. Ако човек си носи малко храна, може да остане и за по-дълго, защото мястото наистина е усамотено и зарежда.
След като нахранихме Алекс, който почти до хижата спа, тръгнахме обратно с познатата стратегия “бързай бавно”. Когато се върнахме в Катарино погледнах трака, който бе отчел 7км и 230 м денивелация. Успяхме да я направим с бебе в рикша и спокойно може да се отнесе в категория “лежерна разходка” в полите на Рила планина.
Надявам се хижата да се съхрани така, както я видяхме ние и ако сме пак в района, със сигурност ще наминем отново.
