Още след като падна първия хубав сняг на Витоша, успях една сутрин да открия сезона на пантите заедно със Симо с една лежерна разходка по изгрев до Черни връх. Сняг за каране още нямаше, но беше достатъчно за туринг по “зелената”. Апетитът, както е известно, идва с яденето. Нямах търпение за по-дълъг и снежен туринг. Съдбата тук се намеси и ми прати съобщение от Любен, който организираше пантене в района на Безбог в събота. А там по данни от различни ФБ-групи снегът бе най-много и най-подходящ. Всичко това в съчетание на прогноза за прекрасно време не ми остави друг избор, освен … да тръгна с тях :-).
С Любен се познаваме едва от това лято, когато той основа фирма за планински преходи с или без водач “Top Guides Bulgaria“. Сега прави следваща крачка, разширявайки дейността си със СКИАТО към организиране на зимни ски преходи и извънпистово каране на ски. Познавайки, няколко водачи и инструктори от екипа на Скиато, без съмнение знам, че ще предложат, както интересни дестинации за ски туринг така и много полезни курсове за обучения.
В събота рано сутринта се отправихме към хижа Гоце Делчев над Добринище. Там се събра малката ни група, която освен Любен и мен, включваше още двама нетърпеливци за ски преходи. Около 9:15 бяхме вече на хижа Безбог и Любен уточняваше детайлите за деня. Започвахме с опресняване на знанията за ползване на лавинна екипировка – лавинен уред, сонда, лопата. Направихме кратки упражнения край езерото за търсене на уред в снега, сменяйки режимите на търсене и предаване. Разбира се, това не бе курс по лавинна безопасност, но все пак тези 30-40 мин. ми припомниха основните елементи на действие при попадане в лавина.
Продължихме в посока Безбожки превал. Времето сякаш не бе края на декември, а по скоро края на март. Температура около нулата, слънце – да те изгори, прекрасно-синьо небе и сняг (е, не чак толкова като през март, но достатъчно). Около нас щъкаха още 2-3 дузини хора, които бяха тръгнали кой със ски, кой със снегоходки да се разхожда в посока връх Безбог или връх Полежан. Докато се изкачвахме по т.нар. “душевадка” оттренирахме вървене на зиг-заг и обръщане на посоката на стръмни места. Компанията на Стоян и Желязко бе много приятна и неусетно се изкачихме до превала. От там пътеката стана по-полегата в посока на седлото между Безбог и Полежан. Там направихме първата почивка преди да се спуснем на юг в посока Попово езеро.
Спускането бе повече от страхотно. Макар и с южно изложение, снегът все още бе в добро състояние – на места имаше кора, на други си бе чиста пудра. Бяхме първите, които се спускаха в този склон и усещането бе чудесно. Особено, когато пред очите ти са исполини като Джангала, Сиврия, Джано и още много други. Спуснахме около 300м надолу преди да достигнем малко над долината, където снежните условия не позволяваха да се продължи. Отново спряхме, похапнахме и просто постояхме сами сред тази бяла, неземна красота.
Следваше изкаване обратно до превала между Полежан и Безбог. Любен ни обърна внимание в избора на следа нагоре. Също така ни покзваше промяната на снега на различните изложения – юг, изток, север. Беше интересно да се види, как снегът се променя и как той го „чете“. Определено си струва да се черпи знание от такъв опитен водач. Ски преходът освен в приятно преживяване води и до натрупване на нови знания и умения за опознаване и оценка на обстановката.
Бавно и без да бързаме се изкачихме до премката. Тук бе явно сборно място за различни посоки – някои слизаха от Полежан, други от Безбог. Трети идваха от западния склон, където бяха пускали. Оставаше спускане към хижа Безбог. Вече усещах приятно напрежение в краката. Подсилих се с шоколад и чай и продължихме. Спускането към хижата е със северна посока и снегът, макар и вече да бе следобед, беше прекрасно пухкав. Жалко само, че спускането бе кратко.
Всички искахме още от деня. Оставше последно спускане по пистата до хижа Гоце Делчев. До междинна условията бяха повече от добри. Писта бе добре заснежена и обработена. От междинна надолу вече имаше оголени очастъци. Реших да мина по „Стената“, за да се довърша. Тази част все още не може да се нарече писта – бяха изровени бабуни, които повечето слизаха по задни части. Слязох карайки, но в края караката ми трепереха. Сигурен признак, че съм дал и посланите си сили днес.
Получи се страхотен ски туринг ден. Благодарение на Любен от Скиато освен разходката и спусканията опресних важни знания за ски преходите. Следваща ми цел е с тяхна помощ да подобря уменията си на каране извън писта. Не че не карам и сега, но е друго да получа съвети и подобря техниката, така че спускането да става с по-малко усилия.
