За Ерулската планина

След като миналата седмица се разходихме с колела из Ерулската планина по маршрута на ВелоЕрул 101, тази седмица бе предвидена за пешеходни преходи с приятели. Исках да им покажа тази малко известна, но същевременно изключително красива част на Краището. До събота следобед не знаех точно, кой маршрут да избера. За това писах на Трънското туристическо дружество за финална подкрепа в избора. Решихме да “щурмуваме” първенеца на Ерулската планина – Големи връх.

Не бях чувал за него преди, но се оказа, че за познавачи това е едно от най-притегателните места в района. Тук всяко едно сърце, със слабост към красиви панорамни гледки, ще трепне. А за хората със слабо сърце – добре е да си вземат хапчетата 🙂. От Голи връх (1480 м.н.в.) се откриват 360-градусова гледка към множество планини и още повече върхове. При ясно време се виждат освен върховете в Трънско (и Сръбско), а и тези на Витоша, Рила, Стара планина и Осогово.

Панорамна гледка на запад от билото на Ерулска планина

До Големи връх може да се стигне по няколко маршрута, всеки от тях прекрасно описан от блога на Панайот – TripsJournal. Ние си избрахме Ерулския манастир като начална точка. Цялата ни група представляваше малка рота с 9 деца и 6 възрастни. Всички до един бяха в крайна сметка щастливи от възможността да се насладят на един незаслужено незнаен, прекрасен връх.

Ерулски манастур – Големи връх

Началната точка бе грижливо поддържания Ерулски манастир. За да стигнете до него с кола, силно препоръчвам ползването на навигация и пътя през Душинци. Той е единствения с асфалт (където го има де) до изходната ни точка. Трябва да отбележа, че самото идване до тук предлага чудесни пейзажи, само заради които човек си заслужава да се поразходи из Краището.

Учудващо за всички ни на Ерулския манастир едва намерихме място за паркиране. Имаше 6-7 коли, които окупираха всички възможни места. Без да се бавим тръгнахме към Големи връх по отлично маркираната от Трънското туристическо дружество маршрут. До върха няма нужда от навигация, понеже червената маркировка и табелки се следват без никакъв проблем.

До самият връх са около 4км в една посока и около 400м положителна денивелация, които се преодоляват за 1.5 часа. Би било жалко да се бърза, понеже всяка минута прекарана по пътеката си заслужава. След като подминахме манастира се озовахме над къща с двор, на която би завидял всеки един професионален градинар. Подредени лехи, окосена трева, дръвчета, овошки, кошери,… Дори да бяхме останали тук, пак щеше да се заслужава идването. Децата обаче отпрашиха напред. И ние след тях. Изкачването до заслона е със сравнително лек и постоянен наклон. Край него срещнахме група, която вече се връщаше от Големи връх.

Последното изкачване през вековна широколистна гора бе стръмно, но за сметка на това почти като в приказка. Тясна пътека ни водеше целеустремно нагоре към билото на Ерулската планина. Трудно е да се опише, как всички усетихме тази част като специална. Сякаш някаква магическа сила те кара да не бързаш. да консумираш усещането на спокойствие, безвремие, мир.

Излези на билото оставаме отново като втрещени. Втрещени от шеметните гледки във всички посоки. То се чудя да гледам ли да правя снимки ли или направо да заснемам видео. Децата и те онемяха пред тази красота.

Големи връх, Ерулска планина

До Големи връх но остава около обзорни 150-200м по самото било. Извървяхме го бавно. Останахме горе може би около час. Побъбрихме, поснимахме, похапнахме, полежахме, погледахме, починахме. Трудно е, човек да стане и да тръгне обратно. Билото е голо и дава възможност да се разходите до съседни точки за да усетите мястото от различна перспектива. Застрашително приближаващите дъждовни облаци и първите пръски ни накараха да станем. Връщането направихме по същия маршрут, макар да има и опция за кръгов такъв през село Душинци.

Ерулски манастир “Света Троица”

Преди да си тръгнем, се отбихме до Ерулския манастир, пред който бяхме паркирали. Беше следобед и нямаше други хора. Той е изключително добре поддържан, с просторен двор, магерница (манастирска трапезария с гостоприемница) и сграда със стаи за пренощуване. В двора се намира аязмо с приятно студена изворна вода. Смята се, че манастира е основан през 12-14в, като по-късно е многократно разрушаван и възстановяван.

В заключение

Големи връх в Ерулската планина определено се нарежда сред топ откритята ни тази пролет. Несъмнено слабо познат, но изключително обзорен, върхът си заслужава да разходката. За наша радост, срещнахме няколко групи, което показва, че трудът на местното туристическо дружество (тук е тяхната ФБ страница – последвайте я) започва да дава плодове. На тях трябва да благодарим за прекрасно поддържаната пътека, новата маркировка, както и информация за маршрута (наред с TripsJournal), от където може да научим за още много маршрути в района.

2 КОМЕНТАРИ

  1. До някъде е така и не точно! Може би е било красиво, сега вече личи човешкото присъствие! Шумно, хора, ловци /нервни стрелящи на посоки/, ловни освирепели кучета, АТВ-та и мотоциклети, хартийки, пластмасови шишета и торбички, дървари режещи като безумни и какво ли не. Да си разхождам децата в тая лудница сред стрелящи с оръжия на посоки- благодаря! Не е моето място!!!

    • Здрасти Иво, съжалявам да прочета за тези проблеми по пътеката за Големи връх. През пролетта, когато ние бяхме там, беше точно както е описано – тихо, красиво, чисто, спокойно.
      Относно ловците, проблемът настъпва есента. Вчера и аз се натъкнах на тях.
      Опитай отново пролетта, върхът си заслужава въпреки хората 😁

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си