Минали посещения
Минаха седем години от последното ни посещение и разходка по екопътека Боров камък край Згориград. След днешното минаване по нея, направи се чудя, как тогава Ема, на има-няма 1.5 години е успяла на собствен ход да се изходи до горе цялата екопътека.
Отдавна исках да повторим разходката – този път с Криси. Все чаках удобния момент и той не идваше. Винаги имаше нещо друго, което да ни накара да отложим екопътека Боров камък. Така щеше да е и тази седмица, за която бяхме запланували да повторим велоразходката около язовир Белмекен. Но прогнозата за ниски температури, вятър и дъжд още от предиобедните часове ме накараха да търся различен вариант. И така екопътека Боров камък изплува в последния момент като алтернатива.
Към водопад Боров камък
Макар и да бяха минали седем години все още имах ясни спомени за нея. Към 11:30 стартирахме от началото на екопътеката в края на село Згориград. Би било малко чудо, ако някой успее да се обърка :-). Екопътеката върви през зялото време покрай Лева река. Първоначално пътеката е сравнително лека и широка. И така до първия мост, когато тя рязко се стеснява. От тук нагоре започва катерене, лазене, пълзене и драпане.
Всичко това е доста забавно (поне за нашата група) и децата нямаха търпение да минават препятствие след препятствие. Време за почивка нямаше. Дори и някой от групата възрастни да имаха нужда :-). Трябва да отбележа, че при тази екопътека е добре до/зад децата (особено по-малките) да има възрастен, който да им помага или най-малкото подсигурява при евентуално подхлъзване. Малката банда бе много бойна, но предпазливост на тази екопътека не е излишна.
Екопътека Боров камък бе изключително добре поддържана по време на нашата разходка. Парапетите и стълбите бяха солидно закрепени за скалите. Нямаше мърдащи се елементи. Благодарности на всички, които я поддържат в такова състояние.
И така след около час и половина и 3 км. стигнахме до водопада (до тук са 440 м. положителна денивелация). Там забавата продължи в още по-мощно темпо. Децата се приближиха до пръските на водопада и радваха на освежаващия душ. Хубавото на водопад Боров камък е, че може да се мине и зад него покрай скалите. Децата го направиха няколко пъти, докато станаха мокри като кокошки. И докато не взеха да треперят от студ.
Поснимахме се на водопада, преоблякохме децата с каквото имаха сухо и тръгнахме към последното изкачване – горната част на водопада. Няколко души се връщаха, отказали се от това предизвикателство. Но и него преодоляхме без проблеми, но със вече изпитаната тактика – възрастен зад дете.
Гледката от горната част на водопада към Врачанския Балкан и върховете Бабака и Марков камък е шеметна. Постояхме малко на мостчето и се забързахме към пейките и заслона, намиращи се на 7-8 мин нагоре срещу течението на Лева река. В момента, в който влязохме в него – заваля. Какъв късмет! Там спретнахме приятен обяд. Запалихме огън в заслона, за да поизсушим дрехите на децата. Няколко души се приютиха при нас на сушина.
Връщането
Имах идея да направим кръгов маршрут, следвайки зелено-жълтата маркировка (поне така бе на картата – на място маркировката е все зелена). Връщането минава основно през приятна широколистна гора. Нямаше как и да е друго, слизането бе очаквано стръмно. Дъжда и разкаляната пътека придаваха леко екстремен характер 🙂 Отново имаше забава с няколко падания по задни част.
Маркировката е доста на често и трябва да се следи. На едно място след около 1 км. от тръгване от заслона има разклон, на който трябва да се поеме на ляво. Би трябвало да е жълта маркировка, но бе зелена. От тук няма как да не се слезе вече до Згориград. Ние не бързахме – пяхме, играхме на развален телефон, виехме като вълци, брахме билки. И всичко това под лек приятен пролетен дъжд.
На около половината път се пътеката излиза на открито с хубава гледка към водопад Боров камък. Тук следяхме за отбивка в ляво, за да може да излезем директно на първата беседка от екопътека Боров камък. Дори и да се пропусне ще излезете на около 600-700 м. под началото на екопътеката. Който и вариант да се избере – няма значение.
Екопътека Боров камък определено е сред най-атрактивните, по които сме ходили. Заслужава си всяко усилие и с радост видях доста хора (с деца) по нея.
Други интересни маршрути в района
Kаньонът на река Лиляшка бара, Божият мост, карстов извор Жабокрек
Черепишки скали и Черепишки манастир
