Из пътеките на Лозенска планина

Тази нощ дойде една дългоочаквана пратка – новото колело на Ема. Избирах го по-дълго от моето колело, от колата, която карам и дори по-дълго и от годежния пръстен на Соня. Вълнувах се повече от децата. Това вълнение се пораждаше от приключенията, които ми се въртяха в главата с новия боен кон. С него можеше да вдигнем летвата, както за по-тегави изкачвания, така и за по технични спускания или за по-дълги дистанции из гори и ливади. Нямахме търпение с Ема да го тестваме.

Кристиян благородно остана да рита топка, докато ние с Ема се натоварихме на колата барабар с колелетата и отпрашихме за Герман. Исках да покатерим по-сериозно, както и да видим, как се държи мустанга при стръмни спускания. Преди да тръгнем се наложи да сменя една от моите гуми и за късмет имах резервна с мен. Иначе тестът щеше да приключи преди да е започнал.

Нямах ясен план за маршрута, но донякъде познавах тази част на Лозенска планина и знаех, че има множество пътеки и пътища. Щях да импровизирам на път :-). Ема, нямаше никакви притеснения и “захапа” настървено стръмното начало от читалището към в.з. Лозето. Следваха 8 км. непрекъснато изкачване, което ни извиси до връх Здравчов камък на почти 500м от първоначалната ни позиция. До там се редуваха леки и тегави изкачвания, но нямаше и секунда, Ема да иска да спрем. Сменяхме каране с бутане и през цялото време си бъбрехме – само двамата. Богатия рейндж от скорости наистина допринесоха за по-леко понасяне на изкачването.

Спускането бе следващата част от изпитанието на новия Orbea 24″ MX Trail. Най-вече исках да видя, как дете борави с хидравличните спирачки при продължителен и на места доста стръмен наклон. Е, и тук успяхме да вдигнем адреналина. Първоначално спускането бе сравнително плавно, най-напред по коларски път с дълбоки коловози, в последствие преминаващ в пътека. Средната част на спускането ни предложи почти километър със среден наклон от 24% по тясна пътека сред гората с интересни завои и виражи. В долната част вече и двамата усещахме напрежение в ръцете от стискане на спирачките, но пък затова кефът бе пълен. Като цяло следвахме жълтата маркировка от Здравчов камък преди да излезем на южния край на Панчаревското езеро.

Последната част от маршрута бе връщане до Герман покрай езерото, където имаше постове на полиция. Нямаше проблем да минем, но те спираха хората, които се бяха запътили на разходка към него.

В крайна сметка колелото (и краката на Ема) взеха успешно теста. Получи се едно много приятно, разнообразно, натоварващо 2.5 часа дълго маршрутче, което макар и да бе едва 15.5 км имаше какво да предложи от към разнообразие и гледки. Ако някой иска да повтори, ето и линк към нашата gps-следа.

Ето още много идеи за вело-маршрути с деца.