Пролетта вече чука на врата. Трудно може да и се устои. Раззеленилите се и разцъфтели дървета, уханието на цветя, билки и свежест във въздуха, както и топлото време приканят да излезем навън и да и се насладим. Къде може да стане това по-добре, от това да сме някъде сред пробуждащата се природата. В пълен пакет с децата и приятели. Пролетта неизменно я свързвам с преходи и разходки до водопади, опознавателни екопътеки и природни забележителности, намиращи се в ниските части в планините. Там, където обикновено лятото става горещо, водопадите са маловодни и търсим убежище в по-високите части на прекрасните ни планини.
Ето 7+ изпитани идеи за пролетни разходки и еднодневни преходи, подходящи за семейни излети с деца.
1. Скален лабиринт Пешкето и Дяволския мост край с. Чирен
Малко известни, но чудно красиви са и двата обекта, намиращи се на 2.5 км. разстояние един от друг край селата Лиляче и Чирен, Врачанско. Идеално се посещават в комбинация. Освен самите природни забележителности, забавно е тяхното откриване. Докато за Дяволския мост ще намерите някоя крайпътна табелка по пътя за с. Чирен, то за Пешкето ще ви тряват указания от местни хора. Всичките усилия обаче си заслужават и денят ще се превърне в приключение за малки и големи.
Екопътеката се намира в близост до Враца и тръгва от с. Згориград. През пролетта е особено красива, а едноименния водопад достатъчно пълноводен, че да ви наморки. Водопадът предлага допълнителна екстра – минаване зад него и това обикновено привлича децата силно :-). С почивките и пикник отнема 4-5 часа, но какви? Ще преминете през множество стълби и мостчета, ще видите многобройни водопадчета и водоскоци, ще се насладите на гледки към Врачанския балкан. През късната пролет ще може да си наберете и див честън, който расте там в изобилие.
Стобските пирамиди са природна забележителност, която трябва да се види. Изберете си сух ден, за да не се налага да включвате 4х4, когато се качвате да ги видите или слизате по песъчливата пътека. Децата, пък и възрсатните, остават със силно впечатления, как майката-природа може да оформи такива фигури “само” с помощта на въздуха и водата. Ако имате време и нужда от още повече адреналин, отбийте се до близката екопътека Бохемия, край град Рила.
Още една екопътека, която няма как да омръзне. Разходката по край тюркоазено-зелените води на река Панега, няколко закачливи дървени стълби, платформите за преминаване, закрепени на вертикалните скали, една Пещера и няколко извора по пътя ще направят тази разходка разнообразна и интерсенса са всички любопитни деца (а те всички са си такива). През пролетта ще избегнете и нахалните комари, които в топлите летни дни донякъде развалят удовоствието. Ако ви остане време след екопътеката, отскочето до пещера Проходна край Карлуково. Трудно може да остене някой равнодушен, гледайки “очите на Бога”.
На не повече от час от София се намират Лакатнишките скали. Разходката там е силно препоръчителна, защото предлага разнообразие, прекрасни гледки към Искърското дефиле и множество места за изследване от малчиганите. Не забравяйте да си взете челник или фенер, за да навлезете (поне за малко) в пещера Темна дупка. Ще преминте и край алпийска колиба, закачена на скалите и при късмет, ще видите алпинисти да се катерят около нея. Гледките от върха на Лакатнишките скали са прекрасни през всеки сезон, но през пролетта са направо зашеметяващи.
6. Еменска екопътека и каньонът на река Негованка
Намирате ли се в близост до Велико Търново, не си тръгвайте преди да посетите каньона на река Негованка и изграданета там екопътека. Ще останете изумени, как природата е сътворила такаво чудо. Макар и част от съораженията да са непроходими, може да стигнете водопад Момин скок и близкия язовир. Пролетно време река Негованка е все още пълноводна, а всичко наоколо е обгърнато в зеленина. И тук има пещера с интересна история, която оставам на вас да открите :-). При още време и желание за екопътеки, посетете Хотнишката екопъта с водопада Кая бунар.
Това ждрело ми навява хубави спомени. На пръв поглед може да изглежда трудничко за деца, но съм сигурен, че грешите. Няма дете, което да устои на преминаване по мостчетата на ждрелото и изкатерване до близкия връх Църквище. Разстоянието не е много, а от площадката на върха се откриват прекрасни гледки във всички посоки. Там може да се направи заслужена почивка, преди да поемете обратно надолу. В района има още една много интересна, но малко известна екопътека – Ябланишкото ждрело. За нея ще ви трябват 2-3 часа, но е добре да нямате страх от височина.
