Разказът е предоставен от гост-автор Огнян Кузманов.
Първият ни опит да изведем детето в планината беше, когато Алекси беше на три месеца и върхът, който си избрахме тогава, беше точно Половрак. Говорим за януари месец, беше си студеничко и имаше и доста сняг. Разбира се това са ни оправданията, а всъщност все още не бяхме във форма, а и психическата бариера, страхът, който имахме тогава, дали не прекаляваме, дали няма да простудим детето и т.н., това бяха причините да не успеем.
И така, след като цяло лято го отлагахме, най-накрая през есента му дойде времето. Маршрутът започва от базата на Български Червен Кръст, като има два варианта: По туристическата пътека, или по черен път. Разликата е, че по пътеката е по-пряко, но по стръмно, а по пътя е по дълго, но по полегато. Ние избрахме да вървим по пътя. Оказва се, че в момента на Алекси най му харесва да го носим в Самара. Заспива лесно и не недоволства.
Целият път до върха е 5км и има 430м. денивелация. Ние го изминахме за час и половина. Има няколко исторически момента в този маршрут. Няма да пиша нищо по въпроса, защото достатъчно е писано, а и е хубаво всеки сам да си ги открие за себе си. Ако това ви е малко, от върха може да се продължи към Пасарел и от там да се върнете. Има градски транспорт, който позволява това да се случи. Така маршрутът става 11км, но не е сложен. Иначе почти през цялото време бяхме в гора и се наслаждавахме на ранните есенни багри.
Малко под върха стигнахме и до снежец 🙂
Горе от върха се разкриват прекрасни гледки към Рила, Витоша и Стара планина и цяла София.
А ето го и върхът и обядът на него 🙂
На връщане се отбихме през манастира св. Спас, едно красиво и тихо място, от което също се откриват панорамни гледки.
Маршрутът е идеален за деца от всякаква възраст. По него могат да бъдат и изследователи и историци. Препоръчвам го горещо.
