Отново ден за разходки. Прекрасно есенно време и все още дълъг ден. Първоначално планувах да хванем влак по Искърското дефиле и да се качим до село Бов. Поради ранния влак в последния момент се отказохме. А към нас се присъединиха Томас (чиито сними са ползвани в блога), Ниса, Макс и Емилия.
Резервният вариант беше екопътека Бели Искър. До началото на екопътека се стига, като се прекоси село Бели искър и се следват табелите за екопътеката. Тя е на около 3 км от него. Има изграден своеобразен паркинг за няколко коли. Самата екопътека е отлично поддържана, като по време на нашата разходка се обновяваха мостовете. Има информационни табелки, както и беседки с места за отдих.
Първите мостчета пресичащи реката са бъквално на няколко метра от пътя. За наша изненада станахме свидетели на обновяване на мостовете. Старите се сменят с напълно нови конструкции. Първите два моста бяха неизползваеми, понеже течаха обновителни работи. След стотина метра вече стигнахме и третия мост. Цялата пътека има общо 13 такива, като някой са по-малки други с дължина до 20 м. Децата бързаха напред.
Самата екопътека е много лесна и подходяща за всеки, който има желание да се разтъпче сред природата. Пътеката е горска, но добре поддържана. Сенките на дървета и скали придаваха особена атрактивност на пътеката. Ема, Емилиа и Макс се надпреварваха да търсят маркировката по пътя и вървяха в началото винаги напред. Кристиян не можеше да поддържа темпото им, но определено се мотивираше при наличие на препятсвеия от типа на мосточета и скали.
Водите на река Бели Искър бяха бистри и прозрачни. Екопътеката често сменяше бреговете на река Бели искър. Преминавахме ту от едната ту от другата страна. По пътеката видяхме и ремонтирани мостчета, които направи светеха от свежест. Децата ни изчакваха под моста, докато Кристиян им се чудеше как са слезли там 🙂
Екопътека Бели Искър е приятна, но липсава малко адреналин. Подходяща е за лека, лежерна разходка сред чистия въздъх на Рила. Ние обаче търсехме нещо по така. Затова решихме да минем по една леко занемарена пътека. Която ни отведе до… никъде. Наложи се да пресечем реката по камъни. На два пъти 🙂
Момичетата бързат отново напред.
Продължихме по едно пресъхнало корито на Бели Искър. При второто пресичане стана чудо, понеже Ема искаше сама да преминава реката без ничия помощ. Аз вече бях от другата страна с Кристиян, така че се наложиха дълги преговори и накрая преминаване на другия бряг като “гергьовденско агне”. Преминаването на ледената река беше едно малко приключение. Хлъзгавите камъни като че ли ни подлъгваха да стъпим на тях, за да цъмбурнем във водата. За късмет и двете пресичания бяха безаварийни, ако не броя че Кристиян от чакане на единия бряг свърши физиологичната си малка нужда в гащите 🙂
Следваха още няколко мостчета, кои над реката, кои над суша. Отделяме време и за позиране. Някак естествено им идва на дамите 🙂
Мъжете от сем. Байрактарови предпочитаме да съзерцаваме реката.
Неусетно минахме около 3км по тракер и пак излязохме на пътя. Стигнахме и до последното дълго мостче. Вече беше към 1 следобед и време за обяд и почивка. Върнахме се по пътя с едно отклонение, за да се покатерим на една огромна скала, намираща се в близост до първата беседка за почивка.
По асфалта децата изпаднаха в настроение за прегръдки и целувки. Кристиян беше като прехвърли-топка за каките.
За завършек се отбихме в едно новооткрито ресторантче в с. Бели искър, където ни посрещнаха със страхотно вкусотии.
Ето така приключи пътуването ни през днешния ден.
