Макар и да правя равносметка за всяка изминала година, досега не съм я споделял. Причината е, че равносметката обикновено е лична и трудно може да бъде разберана от други. Това, което обикновено се прави и може да бъде схваното е споделяне на статистика за годината. Цифрите, бройките и статистиката обаче няма как да дадат пълна представа за изминалата година.
Защото всичко, което е от значение, не може да бъде сметнато.
Как може да измерим хубавите моменти, преживени заедно със семейството, близките хора и приятели? А понякога дори и с непознати. Един такъв момент може да е достатъчен да наречем годината успешна и благодатна.
Тук ще засегна само някои аспекти на 2018 година, които са свързани с нашето любимо занимание през свободното ни време – преходите в планините с децата. А свободното време ни е толкова ценно, че сме го издигнали на почит. Пазим го ревниво, както пазим и здравето си. Стараем се да не го пилеем, защото няма от къде да си го набавим в последствие.
През почти всички почивни дни на годината, а и през отпуските, предприемахме семейно активности, които обичаме – да караме ски, да правим преходи, да караме колела, да плуваме. Това е приоритет и обикновено се постига само на цената на късни нощни домакински битовизми след изтощителни работните дни. А, ако други ангажиемнти не позволяват пълноценно ползване на свободните дни, то тогава се радваме дори на кратка отбивка в парка, която може да направи уикенда пълноценен.
2018 беше много благосклонна към нас, понеже успяхме да използваме голяма част от свободното си време за активна почивка някъде сред природата. Би ми се струвало крайно недостатъчно да спомена броя на преходите, изкачените върхове, максималната скорост при ски спускане или часовете прекарани на седалката на колелото. Това би ограничило преживяното до някакви числа.
Как да изразим в числа удоволствието да видиш децата да карат умело и със самочуствие на можещи ски? Или път тяхната гордост, спуснали се по първата си черна писта. Как да сметнем радостта на едно дете (те даже бяха група деца), което с много усилия се качва на връх Вихрен след половин година настойчиво желание? Чудя се също, какъв е подходящия измерител за една нощ на палатка с децата на поляна с изглед към Пирин и Рила планина? Или пък щастието да получат значка от хижарката при двудневния преход до хижа Македония.
Каква е мерната единица за изумление (не само на децата) при откриване и съзерцаване на чудни природни феномени като Пропадалото или Чуклите по река Ръчене. Или пък за новите познания от наблюдаване на дъждовници, бръмбари или птици по време на нашите разходки.
Времето прекарано заедно по време на всичките ни приключения мога да отчета с броя часове, изкарани заедно. Те обаче едва ли ще дадат представа за трудностите, които сме преминали, забавните неща, на които сме се смели или нещата, които са ни карали да се ядосваме. Километрите, които сме изминали заедно могат да впечетлят, но още по впечатляващо е изграждането и укрепването на връзките в семейството или с хората, с които съ-преживяваме тези километри. Броят на местата, които сме посетили през 2018 са много. Още повече обаче са уроците, които всички сме научили при тяхното посещение.
Хубаво е човек да има цели. Да може да ги измерва. Да следи докъде е стигнал в постигането им. Но нека също така не забравяме, че животът се случват някъде между цифрите и статистиката.
Защото всичко от значение, не може да бъде сметнато или изброено.
